Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
Отвори очи и видя Красниковски.
— Какво е това — нова изгора, а? Събуди се де!
Красниковски стоеше с цигара в устата, с другата държеше листа с изписаното „Вероника Славина“.
— Поне хубава ли е?
Не, явно още не беше се досъбудил, не можеше да се отърси от унеса, та после така и не разбра от къде на къде изведнъж запелтечи, за да даде някакво смислено обяснение:
— Да, хубава е и се мъчат да я открият, но не знаят, тоест как да разберат, че тя няма нищо общо. Не е взела нищо от Бил и аз единствен го знам. А, да — усети се Турецки. — Бях се записал за посещение при Зимарин… Но все едно…
Разтри слепоочията си и окончателно дойде на себе си.
— Със Славка сте без грешка! — доброжелателно подхвърли Красниковски. — Да откриете такава гробница!… Искал си да ме видиш?
Турецки всъщност желаеше да научи къде е Романова и за какво го е търсила, но вместо това изтърси:
— Защо така набързо приключихте вчера огледа?
Красниковски отговори на секундата, сякаш беше очаквал въпроса:
— Повика ме министърът. Пуго. Имаше спешно персонално поръчение за мен. А онези кретени от областното управление вече съвсем през просото са го подкарали. Щом съм тръгнал, след половин час и те се омели. Приемаш ли версията ми?
— Да знаеш за какво ме е търсила Романова? Какво толкова може да се е случило? Дай една цигара, ако ти се намират, а?
Подполковникът извади „Кент“:
— Може ли, Саша — за тебе винаги ще се намерят. Между другото, ако те интересува, мога да ти дам един адрес, там винаги се намират щатски цигари. Ще кажеш, че аз те пращам. И надценката е сравнително човешка: петдесетарка картонът.
— Благодаря ти, Артур. Имам у мен само десет. Но къде е Романова все пак?
— А, да. Шурочка втори ден се заглавиква с някакво убийство. Не съм в течение. Това ли беше? Довиждане. Ето, оставям ти няколко цигари.
Меркулов още не беше в службата, макар че работното време в републиканската прокуратура започваше един час по-рано, отколкото в московската. Турецки се обади на домашния му телефон.
— Какво става, Костя, да не си болен?
— Не, съвсем здрав съм. Просто ми писна да ходя на работа.
„Писнало му да ходи на работа.“ Изключено за Меркулов. Той винаги е бил работоман. Виж, той самият, Турецки, да — отдавна му беше омръзнало да ходи на работа. Тук има нещо гнило. Но Меркулов не му остави време за повече размишления:
— Всъщност тия дни работя вкъщи. С разрешение на прокурора. Нашият нов генерален на Русия ми възложи да направя справка за Елцин — понеже Елцин се усъмнил за някакви рокади в армията, КГБ и милицията. От средните им звена са получени сведения, че някои техни части се придвижват към Москва под предлог да помагали за прибиране на реколтата.
— Интересно. Може наистина да е за реколтата? Или цяла армия ще бъде хвърлена лично срещу Елцин?…
— Иронията ти е неуместна, Саша. Какво искаше да ме питаш?
— Добре. Въпрос първи: успя ли да научиш истинското име на Бардин? — попита Турецки, вече настроен съвсем сериозно, но все пак му се беше сторило учудващо Меркулов да отдава толкова голямо значение на идиотските слухове.
— Да. Бардаков. Какво ще кажеш, неблагозвучно?
— Значи не е Дробот… Тогава всички останали въпроси отпадат.
— Чакай, чакай, не бързай. Има нещо свързано и с името на другаря Бардин, някогашен служител на КГБ. Така например през седмицата той е взел участие в две тайнствени операции. Забъркан е в износа на злато в Токио през Владивосток. И колко злато, мислиш? Не си мъчи мозъка, все едно не можеш да познаеш. Триста тона. И защо е предприета тази акция, пита се. Момчетата от републиканската прокуратура смятат, че ЦК и КГБ целят да дестабилизират обстановката у нас и в света. На първо време — на токийската и други борси. Още една дребна подробност. От екипа на Елцин са засекли Бардин, че прехвърля партийни средства в швейцарски банки. Говори се за сума от сто милиарда лири стерлинги! Кручина, от секретариата на ЦК, е стар приятел на твоя Бардин. Тъкмо се занимавам с тази кръстословица и за целта ми е необходим домашен уют. Чете ли, между другото, „Слово към народа“ във вестник „Советская Россия“? Там великите писатели на руската земя призовават народа към кървав бунт. А „Покана за окопите“ в трийсет и втори „Огоньок“? Изредени са поименно членове на възможния военен заговор. Крючков, Язов, Варенников. Дано да не е. Един от моите хора твърди, че с очите си видял празни лагери в Магадан за затворниците. И още една информация за размишление. В лефортовския затвор тъкмо привършиха ремонта. Сега може да се вкарат вътре поне хиляда души политически. Дали чекистите не се канят да приберат зад решетките депутатите от руския парламент?