Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
— Саша, Саша! Забравих да ти кажа… Вчера те търси Романова. Помоли да й се обадиш — по всяко време. Меркулов също. Но той не предаде, че е спешно.
Турецки едва разлепи очи. В стаята надничаше сиво московско утро.
— И това ми било лято… Ако не е жега, ще е дъжд — измърмори той.
— Събуди се, Саша, Романова каза да й се обадиш, май има някаква неприятност. — Гласът на Ирина звучеше тревожно.
— Такава ми е идиотската професия — само за неприятности ме търсят. Колко е часът?
Опипа нощното шкафче.
— Няма ми часовника.
— На ръката ти е. Но е спрял на три и седем минути. А моят е в банята. Кой ще го донесе?
— Никой.
Турецки вдигна телефона от пода, закрепи го на корема си, избра „точно време“: „… сковско време седем часът и четирийсет и една минути“.
— Имаме ли цигари?
— Две.
— Кутии?
— Не, цигари. Хайде да ги откажем, Саша. Тройна полза: парите, здравето и няма да си късаме нервите да търсим.
— Добре. Но ще откажем и яденето, и пиенето, и миенето, ще ходим пеша и с набедрени превръзки…
— Саша…
— Правителството вече успешно действува по въпроса.
— Днес си в прекрасно настроение. Дай да си разделим първата цигара…
До началото на работното време в прокуратурата оставаше още цял час, но зам. главният по административните въпроси Амелин вече препускаше по коридорите с папка под мишница. Без да поздрави, веднага го подхвана, сякаш беше предвидил да се срещнат:
— Защо ви нямаше вчера на работа, Турецки? Чакам от вас писмено обяснение.
— Добро утро, другарю зам. — отговори Турецки, обърна му гръб, влезе си в кабинета и хлопна вратата.
— В такъв случай ще давате обяснение лично на Едуард Антонович — дочу фалцета на Амелин от коридора.
— Майка от вчера не се е прибирала — отговори му със сънен глас един от синовете на Романова, — имали тежък случай.
Дежурният на „Петровка“ отговори почти същото, но на езика на правозащитните органи:
— Началникът на Московската криминална милиция полковник Романова с екипа е на местопроизшествието на особено опасно престъпление… Заместника й, подполковник Красниковски, още го няма… Началник отдела, майор Грязнов, и неговата група ползуват почивка за извънреден труд, другарю Турецки…
Турецки запрелиства входящата поща, която се беше натрупала от няколко дни. Резултати от различни експертизи, писмо от контролно-ревизионното управление за предстояща ревизия, тъжба от роднини на задържан за изключване от описа на имуществото — всекидневната канцеларщина. Писмо — „За А. Турецки, лично“. Без обратен адрес, пощенското клеймо е от летище Шереметиево. Скъса плика, погледна края — Алексей. Първо се зарадва: хубаво, че се обажда; после зачете писмото и го изпълни тревога:
„Сашка, приятелю. Случват се мигове в живота, когато можеш да си излееш душата само пред стар приятел. Честно казано, надявам се също на твоята деликатност, такт и топли чувства към Ника. Вчера й се обадих, щях всичко лично да й обясня, но не я намерих и всъщност дори се зарадвах. Майка ми каза, че Вероника с Инокентий живеели у някаква приятелка. Значи с нея всичко е наред и страховете ни за разните убийства са били безпочвени.
С две думи: срещнах жената, с която бих искал да свържа живота си. И не става дума само за моето отношение към нея — тя ме прави щастлив: по всяко време и навсякъде, от леглото до кухнята. Държи се така, сякаш Ален Делон в разцвета на силите си е нула пред мен. И най-важното е, че й вярвам. В състояние съм безкрайно да описвам нашите отношения, но си давам сметка, че не е прилично и може би не е много интересно за другите.
Имам една молба към теб: ако имаш възможност, обясни всичко това на Вероника. Връщам се след около седмица. В Токио ни очакват много интересни състезания. Според специалистите — и куп медали. Радвам се — за първи път ще отразявам такъв разкош.