Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
Прие го в стометровия си кабинет младолик генерал-лейтенант, началникът на Шесто управление Феоктистов. Той му подаде яка десница и му посочи фотьойла срещу себе си.
— Сърдите ли се за ранното събуждане? Хиляди извинения, но знаем: не пипнеш ли Грязнов от сутринта, после пиши го бегал. Затрупан сте с работа, а трябва да поговорим, още повече, че вие сте човек с независимо мнение…
Идеше му да каже на Феоктистов: „Осра се с твоя Биляш, сега се чудиш как да се измъкнеш пред висшестоящите, така ли е?“ Но вместо това Грязнов запали цигара, без да попита генерала за позволение, и погледна с вкаменени очи:
— Каква информация бихте желали да получите от криминалната милиция?
Лицето на генерала се стегна:
— Интересува ни последната обител, където сте намерили деветте трупа. И защо не сте сметнали за необходимо да съобщите на КГБ. Сега трябва да се явя пред председателя, армейски генерал Крючков. А какво ще му докладвам, като цялата работа е пълна мътилка. Убит е известен, много известен в нашите среди учен. Убит е наш служител, зает с особени поръчения в чужбина. А контраразузнаването разполага с нула цяло и кур десети информация.
Генералът си позволи да се изрази не съвсем прилично, а Грязнов си помисли: дали знае този Феоктистов, че Биляш е не само жертва, но и убиец. Убиецът на Татяна Бардина. И със свойствената си проницателност разбра: не, не знае. Значи няма и нужда още да знае.
— А законът ви задължава в подобни случаи незабавно да сигнализирате в КГБ — така ли е, Вячеслав Иванович?
— Не ви съобщих мълниеносно, защото държа на независимото си мнение. Исках без чужда помощ да открия извършителите.
— И открихте ли ги?
— Още не, нали ни взимате случая?
— Взимаме го. Колкото до генерал Сухов, прочутия изобретател, и майор Биляш — да, взимаме го, по-точно започваме предварително следствие. А за оперативната работа — не ви налагаме вето, продължавайте разследването. Имаме само една молба: поддържайте връзка с нас.
— Как си го представяте, Феоктистов? Без да имаме данни за потърпевшите, трудно можем да открием извършителите. Вие самият сте оперативник с дългогодишен опит, нали помня как бяхме с вас на лобното място за откриването на Московската олимпиада. Когато един студент от историко-архитектурния институт направи опит да се гръмне, а му приписаха политика, покушение срещу Брежнев.
В седналия срещу генерала сега човек трудно би познал онзи Слава Грязнов, който преди минути псуваше и ругаеше кагебистите.
— Вашите реминисценции, Вячеслав Иванович, са основателни. Тъкмо натам исках да обърна разговора. А колкото до справката-характеристика на майор Анатолий Петрович Биляш от Първо главно управление на КГБ, ще разполагате с нея до половин час — ще имам грижата. Вече се свързах с Шебаршин от ПГУ. Но да знаете, че не мога да наруша държавната тайна. В документа няма да намерите подробни данни, моля за извинение. Второ. Напомнихте ми епизод от нашата младост. Тогава някои искаха да превърнат несполучливия опит за самоубийство в политически процес. Ние с вас не го допуснахме.
— „Ние с вас“ ли? Кой ме е питал мен?
Генералът се престори, че не го е чул.
— И сега картинката е подобна. Навсякъде кипи жестока борба за власт. Нашето министерство не пада по-долу — мнозина биха искали да сложат ръка на КГБ. Други са още по-крайни — тяхната мечта е да ни пречупят гръбнака, да ликвидират целия комитет в сегашния му вид и да оставят в КГБ само разузнаването и контраразузнаването. Всичко друго да отпаднело като ненужно. Но без това „всичко друго“ КГБ просто вече няма да е КГБ. И ние, истинските комунисти, няма да допуснем такава контрареволюция. Имаме достатъчно сили да смажем ония лумпени и алкохолици. Говоря за демократите, популистите и разните прочие елциновци. Те искат компромат срещу сегашното ни ръководство. Срещу Крючков, Грушко, Агеев, Шебаршин. Но започват по-отдолу и чак после разтръскват ръководството. Най им се ще майор Биляш да е бил убит по политически причини. Първо, по измамен начин го докарват в конспиративната квартира, там го удушват и му отнемат ценни документи. После го откарват за погребение в имението край Москва. Обаче на практики случаят е такъв…
— Недейте, генерале. На практика случаят е именно такъв. И тук моите, както благоволихте да ги наречете, реминисценции не играят. Тогава, на лобното място, вие проявихте достатъчно голяма смелост в конфликта с вашите шефове. А сега искате да им бъдете в услуга. Кажете направо, какво ви трябва?