Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Вратата на килията отново се отвори. Пазачът бе сложил пистолета си в кобура и носеше голямо парче черен хляб, сирене и бутилка, пълна почти догоре с прозрачна течност. Устата на Хари се напълни със слюнка и ръцете му престанаха да треперят. Той погледна с копнеж бутилката. Пиеше му се толкова много, че прекоси стаята със скоростта на двайсетгодишен младеж.
— Ще ти помогна — каза той и грабна бутилката от ръцете на Моше, без да обръща внимание на храната.
Хари не бе виждал синия етикет на шишето. С очила или без очила, написаното там беше нечетливо. Но щом отвъртя капачката и поднесе гърлото към носа си, разбра какъв е алкохолът.
— Не си падам много по джина, но при дадените обстоятелства… — Хари наклони бутилката към устата си и започна да преглъща алкохола на големи глътки. Първото отпиване беше най-приятният миг в живота му, по-хубав и от завръщането му у дома след Втората световна война. Той въздъхна, когато алкохолът опари гърлото му и предизвика сълзи в очите му.
— Искаш ли? — Хари предложи бутилката на Моше. Стъписа се и беше повече от заинтригуван, когато младият чернокос пазач с големи, ясни очи и голобрадо лице взе шишето и отпи голяма глътка.
— Не съм спал от два дни — каза Моше, връщайки бутилката на Хари. — Благодаря.
— Не ми благодари. Алкохолът е твой. Пийни още, момче. Струва ми се, че имаш нужда от това.
— Не, забранено е. — Моше поклати глава и излезе.
Хари седна на леглото. По дяволите. Беше се надявал, че ще напие хлапето и ще избяга, но малкото копеле явно нямаше да се хване на въдицата.
— Тогава какъв е план Б? — измърмори Хари.
ЕРИТРЕЯ
От въздуха Африка приличаше на наведената глава на изтощен кон, свил се, сякаш се опитва да си поеме последен дъх. Дори формата й беше окаяна и печална като територията. Червено-белият боинг на етиопските авиолинии зави над Червено море, поемайки по обиколен маршрут, за да избегне прелитането над Судан. Дори височина девет хиляди метра самолетът не беше в безопасност и можеше да бъде ударен от някоя заблудена ракета, изстреляна по време на една от най-дългите и кръвопролитни граждански войни в света.
Източният склон на Големия подводен риф се извисяваше почти отвесно от брега, солидна стена от скали, простираща се на хиляди километри, крепост, която от хилядолетия бе защитавала вътрешността на Африка. Мърсър гледаше през кръглия прозорец на самолета, докато прекосяваха този праг. За миг боингът се намираше на километър от безводната пустиня, виеща се по крайбрежието, а после изведнъж се спусна на трийсет-четирийсет метра над земята, носейки се в топлите въздушни течения, породени от горещите ветрове.
Макар че над брега се бяха събрали черни облаци, обливащи сушата с проливни дъждове, въздухът навътре в сушата беше чист, а небето — ясно и синьо. Мърсър си даде сметка, че африканското небе притежава неповторим колорит.
Последните минути на полета бяха битка между гравитацията и желанието на пилота да види самолета приземен там, където го иска. Боингът се съвзе от поредния каприз на вятъра и кацна тежко в облак от противен пушек.
Мърсър знаеше, че няма да може да се наслаждава на леда, докато е в Африка, защото в него се съдържаха същите микроби като във водата, която не се препоръчваше за пиене на туристите, затова глътна последните кубчета в питието, после сложи чашата в преградата за списания на седалката пред себе си и се нареди заедно с останалите пътници, които чакаха да слязат от самолета.
Летище „Леонардо да Винчи“в Рим беше временно затворено заради престрелката предишния ден и вечерният полет бе отложен. Служителката на билетното гише Удържа на обещанието си и му намери място в първа ласа. Мърсър носеше само двете еднакви куфарчета.
Останалите му дрехи и необходимата екипировка с тегло почти двеста килограма бяха транспортирани експресно в Асмара и чакаха в хотела. Той мина през митническата проверка само за няколко минути.
Мърсър забеляза, че охраната в терминала е засилена. Десетина войници наблюдаваха пристигащите пътници и посрещачите. Не се надяваше, че Хабте Маконен ще го чака, защото полетът имаше голямо закъснение но смуглият млад мъж се бе облегнал на една от малкото коли пред сградата.