Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Надеждата й, че никоя друга освен нея не го е отгадала, се стопи, щом погледът и се плъзна към другите жени. Половината се взираха във виещата се колона с отвращение, достойно за самата Сянка. Страхът надмогна всички други чувства, които се вихреха споделени в главата й. Някои вече достигаха равнището на Гарения и Кирстиан и беше цяло чудо, че двете още не бяха изпаднали в несвяст. Нинив беше на косъм да повърне, ако се съдеше по твърде гладкото й лице. Авиенда външно изглеждаше също толкова спокойна, но отвътре тъничкият й страх се гърчеше и пулсираше, мъчейки се да набъбне.
Откъм Кайре обаче идеше само решимост, стоманено твърда като изражението й. Нищо не можеше тепърва да застане на пътя й, най-малкото — появата на покварения от Сянката сайдин, смесен със собствените й сплитове. Нищо нямаше да я спре. Тя запридаше и запридаше потоците, и внезапно тънките като паяжина плетеници на сайдар разцъфнаха над невидимия връх на колоната, като спици на колело, почти втвърдено ветрило от спици на юг, още по-разлати ветрила, посягащи на север и северозапад, единични ефирни като дантела спици, протягащи се във всички посоки. Нарастваха и се меняха, все по-различни от един миг в друг, издължаващи се в небесната вис все по-далече и по-далече, докато краищата на шарката също се изгубиха от взора й. И в тях не беше само сайдар, сигурна беше Елейн — на някои места паяжината обгръщаше и се извиваше около нещо невидимо. Още и още заплиташе Кайре и колоната заигра по нейна воля, сайдар и сайдин сплетени в едно, и се менеше паяжината и течеше като лудешки завъртян калейдоскоп, вихрещ се из небесата, и чезнеше в безкрая. Още и още…
Без никакво предупреждение Кайре се изпъна, гръбнакът й се вкочани и тя освободи напълно Извора. Колоната и паяжината над нея се изпариха и тя по-скоро се срина на земята, отколкото седна, задъхана до изнемога. Купата отново се проясни, но малки петънца сайдар все още проблясваха и пукаха по краищата й.
— Свърши се, ако е волята на Светлината — промълви тя немощно.
Елейн едва я чу. Не така трябваше да завърши един кръг. Когато Кайре го пусна по този начин, Силата изчезна от всички жени едновременно. Очите на Елейн се облещиха. Все едно че беше стояла на върха на най-високата кула в света и кулата изведнъж бе престанала да съществува! Само за миг, но никак не беше приятно. Почувства се изнурена, но далеч не толкова, колкото ако беше правила нещо друго, а не да служи само като проводник, но това, което най-вече изпита, беше загубата. Достатъчно лошо беше да пуснеш сама сайдар; да направят така, че просто да изчезне внезапно от теб, беше просто неописуемо.
Други го бяха понесли много по-тежко от нея. Още докато сиянието на свързания кръг угасваше, Нинив се срина, сякаш краката й се разтопиха, загали гривната с пръстените, взряна в тях и задъхана. Пот се лееше по лицето й.
— Чувствам се като сито, през което е изсипана цяла мелница брашно — изпъшка тя. Да протече през теб толкова Сила си имаше висока цена, дори да не си правила нищо, дори с ангреал.
Талаан се олюля като тръстика на вятъра — мяташе скришом погледи към майка си и явно се боеше да седне. Авиенда остана изправена, но скованото й лице показваше, че я задържа повече силата на волята, отколкото нещо друго. Но се усмихна леко и й показа жест от ръчния говор на Девите — „струва си цената“ — и после още един — „и повече“ — след него. Да, струваше си повече от цената. Всички изглеждаха изтощени, макар и не толкова, колкото използвалите ангреал. Купата на ветровете най-сетне се успокои, превръщайки се отново в най-обикновена купа от чист кристал, но сега украсена с надигащи се вълни. Сайдар обаче като че ли все още течеше в нея, без да го владее никой, незрим, но хвърляше смътни отблясъци като онези, които бяха затанцували около ръбовете й накрая.
Нинив вдигна глава и изсумтя към безоблачното небе, след което погледна Кайре и попита:
— И за какво беше всичко това? Направихме ли нещо, или не? — По билото лъхна въздух, горещ като от отворена фурна.
Ветроловката с мъка се изправи.
— Да не мислите, че запридането на ветровете е като да завъртиш руля на някой бегун? — запита тя презрително. — Просто помръднах кърмата на плъзгун с греда, широка колкото света! Ще му трябва време, за да се извърне, време, докато разбере, че се очаква да се извърне. Че трябва да се извърне. Но когато се извърне, дори Бащата на бурите няма да може да застане на пътя му. Направих го, Айез Седай, и Купата на ветровете е наша!