Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Ричард се почувства малко объркан.
— Това не оставя възможност за грешка. Но какво ще стане, ако не си сигурен?
Зед повдигна вежда.
— По-добре бъди сигурен, момчето ми, или рискуваш да загазиш сериозно. Магията може да изнамери в главата ти неща, които ти дори не предполагаш, че съществуват. Тя се движи и в двете посоки. Можеш да убиеш приятел или пък да пощадиш враг.
Ричард замислено забарабани с пръсти по дръжката на меча. Гледаше как между дърветата откъм запад се промъкват тънките златисти проблясъци на залязващото слънце. Змиевидният облак над главата му беше наполовина оцветен в червено, другата му половина беше тъмновиолетова. Всъщност какво от това, каза си той. Знаеше кого преследва и не изпитваше и капка съмнение относно факта, че именно това е врагът му. Никакво съмнение.
— Има още нещо. Нещо много важно — каза магьосникът. — За привилегията, че използваш меча срещу врага си, трябва да платиш определена цена. Нали така, скъпа моя? — погледна я той. Калан кимна и сведе поглед към земята. — Колкото по-силен е врагът, толкова по-голяма е цената. Съжалявам, че се наложи да ти причиня подобно нещо, Калан, но това беше най-важният урок, който трябваше да научи Ричард. — Тя леко му се усмихна, за да му покаже, че разбира необходимостта от стореното. Той отново се обърна към Ричард.
— И двамата знаем, че понякога единственото правилно нещо, което можеш да направиш, е да убиеш. Не считам за нужно да ти обяснявам, че въпреки това всеки път, когато убиваш, вършиш нещо ужасно. Убийството е нещо, което остава в теб за вечни времена, извършиш ли го веднъж, връщане назад няма. Сам определяш цената, която ще платиш; убийството те гризе отвътре, задето си го извършил.
Ричард кимна; все още чувстваше вина за убийството на онзи мъж край Отвесната скала. Не съжаляваше за стореното; тогава нямаше нито време, нито възможност за избор, но в съзнанието си все още пазеше спомена за изражението на лицето на онзи мъж в момента, в който политаше от ръба.
Зед го погледна с напрежение.
— Когато убиваш с Меча на истината, е различно заради магията. Тя ти прави предложение, за което иска определена цена. Не съществува абсолютно зло или абсолютно добро, най-малкото що се отнася до човека. И в най-добрите от нас има лоши мисли и дела, и в най-недостойните се крие някаква добродетел. Противникът не е човек, който върши злини заради самите злини. Той винаги си има причина, която му се струва достатъчно основателна. Котаракът ми яде мишки. Това прави ли го лош? Не мисля, той също е съгласен с мен, но се обзалагам, че мишките са на друго мнение. Всеки убиец е убеден, че жертвата му си заслужава убийството. Знам, че ти се иска да не ми повярваш, Ричард, но трябва да ме чуеш. Мрачният Рал постъпва по определен начин, защото го смята за правилен, точно както правиш и ти. По това двамата си приличате повече, отколкото можеш да си представиш. Ти искаш да отмъстиш на него за убийството на баща си, той иска да отмъсти на мен за убийството на своя. В твоите очи той е жесток, но в неговите лошият си ти. Всичко е въпрос на възприятия. Победителят винаги се мисли за прав. Загубилият винаги ще е убеден, че са постъпили нечестно с него. Така е и с магията на Орден: силата просто си съществува; едната й употреба взима връх над другата.
— Приличаме си? Ти да не си се побъркал? Как можеш дори да си помислиш такова нещо. Мрачният Рал копнее за власт! Би унищожил света, за да си я осигури! На мен власт не ми трябва, единственото, което искам, е да ме оставят на мира! Той уби баща ми! Извади червата му! Опитва се да убие всички нас! Как можеш да кажеш, че си приличаме? Казваш го така, сякаш изобщо не е опасен!
— Ти не внимава ли в онова, на което току-що се опитах да те науча? Казах, че си приличате по убедеността в правотата си. И че това го прави по-опасен, отколкото можеш да си представиш, защото по всичко останало се различавате. На Мрачния Рал му доставя наслада да убива. Изпитва глад за чужда болка. Ти притежаваш ограничено чувство за правата си; той изобщо няма такова. То се е изродило в една всеядна страст да превръща всяка опозиция в подчинение, да обявява всеки, който не се втурва да коленичи в краката му, за опонент. С чиста съвест измъкна червата на баща ти с голи ръце, докато той беше все още жив. Това му достави удоволствие, защото изкривеното му чувство за справедливост му подсказваше, че така трябва. Ето тук е голямата разлика с теб. Ето в това той е опасен — Зед отново посочи Калан. — Не ме ли слуша внимателно, Ричард? Не видя ли на какво беше способна тя с меча? Как направи онова, което ти не можа? М-м?