Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Тогава ми се наложи да го прекъсна:
— Такава си ми е натурата. Аз не мога да подмина нито един важен въпрос. Например еврейският въпрос — за какво може да ми е нужен той? По-спокойно би било да го прескоча. Само че аз не мога.
Бяха свикнали с литература, която се плаши да засегне макар и един въпрос — и като хамут им претриваше вратовете литература, която се плашеше да пропусне макар и един въпрос.
А предложението си Закс формулира много дипломатично:
— Ако се изсилим, преди да му е дошло времето, ще погубим романа.
Той е з а романа, з а! — и затова трябва да го удушат още тук, в редакцията!
Но на А. Т. му бяха известни и тия редакционни поврати!
— Редно е да си сдържате страха! — назидателно каза той на Закс.
Лакшин говори много доброжелателно, но сега прехвърлям бележките си от обсъждането (с голяма скорост на пръстите ги водих по време на заседанието, само с това бях зает) и като си давам сметка колко набъбнаха тия ми очерци, но виждам кое би си струвало да взема оттам. Лакшин възприе линията на Твардовски — и за целия роман, и за сталинските глави, че без тях не може. Достатъчно беше обаче да каже именно в този дух, че публицистичната заостреност някак стърчи от основния пласт на романа — и Твардовски веднага го прекъсна:
— По-внимателно! Това са черти на стила му!
Все пак умееше той да е редактор!
Мариямов изказа няколко доброжелателни думи — присъедини се, похвали, възрази, че не вижда подкопаване на устоите.
— А какво мисли комисарят — попита Твардовски напрегнато. Толкова пъти по толкова ръкописи беше се съгласявал с тоя комисар, преди да си създаде свое мнение, а и именно заедно с него го създаваше! — а днес още с тона си го предупреждаваше, че на Дементиев ще му е трудно да спори.
Но Дементиев не се втурна в ръкопашната атака, която очаквах. Поради объркването си започна дори някак смутено:
— За конкретните подробности няма да говоря… Трудно ми е да се концентрирам… (На него ли, печения?!…) Когато дава съвети на такъв голям художник, човек рискува да изпадне в неудобно положение… Публицистиката понякога е на ръба на памфлета, на фейлетона…
Твардовски: — А не се ли среща това и при Толстой?
Дементиев: — …но е написано гигантски, разбира се… Сталинските глави да се сбият до една-единствена… Ако съществуваме на тоя свят, ако не сме се отказали да мислим и преживяваме — романът хвърля в съмнение и объркване… Горчива, тежка, съкрушителна правда… Когато имаш партийна книжка в джоба…
Твардовски: — И не само в джоба!
Дементиев: — …започваш да влизаш в допир с нея (с книжката)… Тази правда оре толкова дълбоко, че обективно или субективно излиза извън рамките на култа към личността… Изкуството и литературата са огромна ценност, н о н е н а й — г о л я м а т а. (Разредката е моя. — А. С. Нима на редакцията на едно литературно списание диктатурата на пролетариата не му е по-свидна?) …Започва да изглежда непонятно: за какво бе направена революцията? (Дойде на себе си! — изправи се в цял ръст! И тръгна в атака!…) По философската част липсват отговорите на автора: какво все пак да се прави! Само да сме почтени ли? (Подканваше ме да се подам от окопа до кръста!…)
Твардовски: — Това и Камю го казва. А пред себе си имаме руски роман.
Дементиев: — Достоевски и Толстой отговарят на поставените от тях въпроси, а Солженицин — не отговаря…
Твардовски: — Е, да — какво ще стане с доставките на месо и мляко, нали?…
Дементиев: — Засега мисля… Още нищо не разбирам…
И тоя не разбирал!… Пак залегна. Сложна задача им даде Главният!… Тъкмо тогава Мариямов и Закс си зашепнаха нещо, А. Т. измърмори: „Какво си шепнете там? Някоя маневра ли искате да измислите?“ Дементиев беше толкова развълнуван, че го взе за своя сметка: „Не си шепна…“
И още нещо смайващо подхвърли Дементиев:
— Не може ли авторът да се отнесе към хората и живота по-благо?
Тоя упрек после неведнъж ще ми го навират в очите: не сте добър, щом се отнасяте зле към герои като Русаков, Макаригин и Волковой, към грешките от нашето минало, към пороците на нашата Система. (Към нас те нали се отнасяха по-добре?) „Че той народа не обича!“ — възмущаваха се на закритите семинари на агитаторите, когато ги насъскваха срещу мен през 1966 година.