Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Същата вечер се опитах да му обясня, че единият му заместник е нищожен, а другият — враждебен към начинанията му, лице от съвсем друг лагер. А. Т. изобщо не се съгласи. „Дементиев много еволюира през последните десет години.“ „Абе как ще е еволюирал, щом като с пяна на уста беше против «Иван Денисович»?“ „Той много е патил…“ Но изобщо А. Т. се издаде, че мечтаел да има „първо лице“ в редакцията — такъв знаещ и решителен заместник, който безпогрешно да се оправя и сам. (Това бъдещо „първо лице“ вече беше назначено в редакцията и вече се въздигаше — Лакшин.) Вторият ден от четенето премина изцяло с конячен съпровод, а когато се опитвахме да го сдържаме, А. Т. сам настояваше за „чашчица“. Завършваше деня пак с бяло-възбудени очи.
— Не, не вярвам да сте развалили романа във втората половина! — казваше той с надежда и страх.
След главата „Критерият на Спиридон“:
— Не, сега, в края, вече няма начин да го развалите!
След не знам кои си пак:
— Ужасен човек сте. Ако можех да дойда на власт, щях да ви тикна в затвора.
— Това, Александър Трифонич, си ме чака и при другите варианти.
— Но ако и мен не ме тикнат, ще ви нося колети. Ще живеете по-добре от Цезар Маркович. Дори бутилчица коняк…
— Там не приемат.
— Ама аз — една бутилчица на Волковой, една — на вас…
То че се шегуваше, шегуваше се, но затворническият въздух все повече влизаше и заразяваше белите му дробове.
След „Освобождаването на секретаря“:
— Утре ще имаме разговор в съвсем друга плоскост, отколкото предполагате: ще си говорим повече не за вас, а за мен.
(За ограничените му възможности ли?… за дълга на съвестта?… за това, как той усеща собствените си промени? Такъв разговор не се състоя и не знам какво е имал предвид Твардовски.)
Това настроение — че може би и на самия него няма да му се размине влизането в затвора (по-точно казано: жалното трепване на душата, както при Толстой на старини: а жалко е, че не съм полежал в затвора, на мен ми се пада…) — при това му гостуване на няколко пъти се прояви у него. Той и вьв влака беше чел книгата на Якубович-Мелшин „В света на отритнатите“, тя вече го е подготвяла. С голямо внимание се отнасяше към подробностите от живота зад решетките, с любопитство питаше: „А защо там си бръснат космите по срамните места?“ „А защо не дават да се внасят стъклени бутилки?“ По повод на една линия в романа каза: „Ако ни е писано да се изкачим на кладата, ще се изкачим, но поне да има за какво.“ Няколко пъти, вече загубил в конячените пари и добрия тон, и чувството за хумор, той се връщаше на обещанието си да ми носи колети в затвора, но и аз да съм му носел, ако не ме затворят. А надвечер на втория ден, когато в процеса на четенето арестуването на Инокентий ставаше неминуемо („губиш чувството си за защитеност“), а и след трите водни чаши старка той много се напи и настояваше да „играя“ с него „на лейтенант от МГБ“ (Министерство на държавната сигурност (1946–1953). — Бел. пр.), тоест: да му крещя и да го обвинявам, а той да ми стои мирно.