Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Много е тънка. Ще я закача на някой храст и ще я скъсам.
— Да се надяваме, че няма да тичате като хлапак и няма да се закачвате по храстите — възрази полковникът и нахлузи роклята през главата й. След това отстъпи няколко крачки назад, докато сеньората побърза да затвори всички копченца и кукички и да върже ешарфа.
— Трябва само да я скъсим малко — заяви модистката, докато оглеждаше новооблечената си клиентка значително по-спокойно. — След половин час всичко ще бъде готово.
Тамсин направи няколко крачки, побутвайки с крак меката материя.
— Това е смешно! Как ще ходя, когато полата ми се мотае в краката?
— Повечето жени се справят без затруднения — обясни сухо Джулиън. — Ще стане по-добре, когато скъсят роклята. — Той я огледа и неволно се усмихна. Въпреки че се чувстваше ужасно неудобно в роклята, Тамсин изглеждаше напълно променена. Стройната й фигура беше станала още по-крехка, меката закръгленост на гърдите и приятната заобленост на хълбоците бяха подчертани от красивата рокля. Малката глава и сребърно русата коса изглеждаха прелестни, поддържани от стройната шия, която се издигаше от дискретното деколте.
— Глухарче — обяви той и избухна в смях. — Точно така изглеждате. Вече не сте теменужка, а глухарче, обърнато към слънцето.
Тамсин го погледна злобно, но се овладя. Направи още една обиколка на помещението и спря пред голямото огледало.
— Света Дево! — изохка тя. — Това е повече от смешно. Целият град ще ми се надсмива. — Тя погледна Джулиън. — Мисля, че точно това искате… отмъщение.
Мъжът поклати глава.
— Не сте права. И не си мислете, че хората ще ви се смеят. Не разбирате ли, че най-после изглеждате като истинска жена, а не като безполово същество от планините?
— Е, поне аз се намирам смешна — отговори гневно тя.
— Ще трябва да свикнете да се гледате в този вид — посъветва я той. — Защото, докато сте обвързана с договора, ще носите само женски дрехи.
— И вие няма да пропуснете нито една възможност да ми отмъстите, че ви наложих този договор, нали? — попита примирено тя.
— Точно така. — Засмя се той. — Нито една.
10
Тамсин седеше в задната стая на модистката, докато една млада шивачка подгъваше муселинената рокля. Джулиън събу единия й ботуш и отиде да търси подходящи обувки.
Добре се наредих, повтаряше си мрачно Тамсин, докато наблюдаваше момичето, чиито сръчни пръсти работеха с учудваща бързина. Полковникът беше намерил съвършеното оръжие да постигне победа по всички спорни точки. Но тя беше много по-заинтересована от него за изпълнението на договора и беше принудена да изпълнява покорно всичко, което се искаше от нея.
Имаше случаи, когато тя нямаше нищо против да задоволява капризите му и смяташе, че любовната игра ще бъде най-подходящото обезщетение за усилията му. За съжаление обаче лорд Сейнт Симон изглеждаше решен да устоява на прелъстителското й изкуство. Макар че засега не постигаше кой знае какъв успех.
Тази мисъл подобри настроението й и тя стана, за да изпробва роклята още веднъж. Дължината беше обявена за задоволителна и Тамсин се разгледа отново в огледалото.
Не, тя наистина не приличаше на себе си. Почувства странно безпокойство, сякаш главата й беше поставена върху чуждо тяло. Но в никакъв случай нямаше да позволи на полковника да се опива от победата си. Щеше да го посрещне с весело лице и да одобри новата си премяна, А ако хората й се смееха, и тя щеше да се смее заедно с тях.
Когато Джулиън се върна с чифт светлокафяви обувки от дивечова кожа, Тамсин го поздрави със сияеща усмивка и дружелюбно му протегна краче, за да изпробва обувките. Даже му обясни, че ги намира много красиви.
Джулиън я изгледа недоверчиво, но видя само нежната й усмивка. Тя стана и се разходи из магазина, заяви, че обувките й стават, и помоли сеньората да опакова старите й дрехи и ботушите.
— Запазете си ботушите — обади се полковникът, — но мисля, че нямате нужда от останалите неща.
— Аз вече няма да ги нося във ваше присъствие, милорд полковник — отговори невинно Тамсин, — но ще ги задържа като спомен от миналото.
Мъжът вдигна рамене и извади от джоба си няколко банкноти.
— Помолете сеньората да напише подробна сметка, милорд полковник — напомни му Тамсин. — Неприятно ми е да имам дългове.
— О, не се притеснявайте, глухарче, аз ще се погрижа това да не се случи.
— Не ме наричайте така — помоли тихо Тамсин. Обичайната й войнственост се пробуди.
— Тогава и вие не ме наричайте милорд полковник — отговори той и мушна банкнотите в ръцете на чакащата сеньора.