Теменужени очи
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теменужени очи». Краткое содержание книги:
— Само че не са непрактични за игричката, която сте намислила — заяви твърдо Джулиън. — Бих казал дори, че са ви абсолютно необходими. Позволете да ви напомня, че по ваше настояване аз поех ръководната роля в тази игра. Затова ще се подчинявате на моите правила. От днес нататък ще носите женски дрехи.
— Но… но нали първо трябва да заминем за Лисабон, за да се качим на кораб за Англия? Как ще пътувам в женски дрехи?
— Както пътуват всички нормални жени — отговори той. — Може би дори ще предпочетете да пътувате с карета?
— О, я не ставайте глупав! — Тя направи нетърпелив жест с ръка и се врътна към вратата. — Все ще се справя някак, докато дойде Габриел. Той ще ви донесе дрехите.
Джулиън я сграбчи за рамото и я обърна към себе си. Очите му я гледаха спокойно и властно.
— Искате ли да развалим договора, Виолет?
Лицето й пламна от гняв, очите й изпущаха диви искри.
— Значи сте решили да ме захвърлите, сър?
Мъжът поклати глава, но не я пусна, очите му останаха спокойни.
— Предупредих ви, че ще играем тази игра по моите правила? Ако те не ви харесват, можете да се откажете по всяко време.
Тамсин прехапа долната си устна. Трябваше да се пребори със себе си. Знаеше, че той само чака удобен случай да развали договора. Беше му заявила, че е готова да изпълни всичко, което се иска от нея. Нима щеше да се откаже още при първото затруднение? Но тя все още не беше готова да се откаже от живота си на Виолет, не и при тези обстоятелства. Имаше достатъчно време, докато пристигнат в Англия. Спомни си как Сесил й беше разказвала за красивата английска природа и въздъхна.
— Е? — попита хладно Джулиън. Той съзнаваше, че сеньората ги; зяпаше с неприкрито любопитство и се опитваше да разбере какво става.
Тамсин взе решение. Издърпа ръката си и проговори с леден глас:
— Не виждам особени проблеми. — После започна да разкопчава ризата си.
— Ах… ах! — Сеньората изкряка ужасено и бързо избута необичайната си клиентка зад паравана.
Тамсин се съблече бързо и нахвърля част от дрехите си по пода, други окачи на паравана. През това време сеньората донесе най-хубавото си бельо и след известно колебание го представи на полковника.
— Коприна ли предпочитате или батиста? — попита Джулиън, докато разглеждаше внимателно украсените с дантела долни ризи.
— Коприна. — Тамсин подаде глава иззад паравана. — Но в никакъв случай панделки и рюшове. Те се закачват на най-неподходящите места.
— Пробвайте тази. — Той й подаде кремава копринена риза и посвети вниманието си на дългите долни гащи. — Вероятно ще искате и гащите да са копринени.
— Не, от батиста — обади се Тамсин. — И никакви къдрички.
— Ще ми бъде трудно да намеря нещо подходящо — изсмя се той и продължи да разглежда бельото под ужасените погледи на сеньората. — Тези са най-скромните, които можах да намеря. Имат само тънки розови панделки.
— Пфу! — Тамсин излезе иззад паравана, облечена само с тънката долна риза, която й стигаше до бедрата. — Я да видя.
— Велики боже! — простена сеньората, когато полковникът отстъпи настрана, за да позволи на оскъдно облеченото момиче да си избере бельо.
Даже светец не би й устоял. Когато се наведе над тезгяха, тялото й докосна неговото. Ръцете на Джулиън се плъзнаха към бедрата й. Той усети вцепеняването й, но тя се направи, че не се е случило нищо, и продължи да се рови в купчината бельо. Ръцете му се плъзнаха нагоре, мушнаха се под ризата и помилваха копринено меката кожа на дупето. Тамсин го изгледа бързо отстрани и се ухили дръзко.
Джулиън усети как дишането му се ускори. Какво стана с твърдото му решение да устои на магията, която излъчваше тази малка вещица? Той я ощипа болезнено по дупето и със задоволство чу как тя си пое мъчително дъх. След това се обърна с безучастно изражение към сеньората.
— Покажете ми няколко рокли, ако обичате. Съмнявам се, че имате толкова малки. Може би трябва да се поровим между детските дрехи.
Тамсин веднага загуби интерес към изкусителната си игра. Тази обида не можеше да бъде простена! Тя се обърна, за да протестира, но установи, че двамата са отишли в задната част на магазина й разговарят оживено. Затова се върна отново към купчината с бельо и си избра най-скромните долни гащи, батистена фуста, копринени чорапи и жартиери и отново изчезна зад паравана.
— Тази е добра, струва ми се. — Джулиън вдигна една рокля от кремав муселин с буфан-ръкави и прихваната под бюста с виолетов ешарф. Деколтето и ръкавите бяха украсени с виолетова бродерия.
Тамсин излезе иззад паравана и огледа роклята с израз на отчаяно примирение и смръщено носле.