За честта на брата

С всяка следваща дума гласът му ставаше все по-неравен. Той изстена и я притегли към себе си.

Тя притисна длани към гърба му, докато той я полагаше на постелката и обсипваше с целувки нежните извивки на шията й. Всяка съзнателна мисъл изчезна, когато тя започна да се разтваря в едно море на наслади. Но не ледено, а горещо, защото кожата й пареше под ласките на езика му, докато той прокарваше по тялото й горещите паралели на екстаза. С жажда, не по-малка от неговата, тя откри очертанията на ухото му, докато той продължаваше да изтръгва омайни тръпки от чувствителната кожа на гърдите й.

Доминик бързо свали долната й риза, докато тя също така сръчно го освобождаваше от жилетката и ризата му. Изследвайки мускулестите му гърди, тя не преставаше да се наслаждава на усещането, че му дава също такова удоволствие, каквото и той на нея. Когато той прокара пръсти по краката й, предизвика у нея такива усещания, каквито никога не беше предполагала, че може да изпита. Вълни на желание пробягаха през нея и се утаиха някъде дълбоко в тялото й.

— Ти си най-красивата жена на този свят — прошепна Доминик, когато тя посегна към копчетата на панталона му.

Понечи да каже още нещо, но думите му заглъхнаха в стон, когато Абигейл издърпа панталоните надолу.

— А ти си най-красивият мъж.

Смехът му я накара да изтръпне в мига, в който той отново я привличаше върху себе си. Устните на Доминик се впиха в нейните и едно неконтролируемо желание я разтърси от глава до пети, когато твърдостта му се притисна към нея. Тя искаше това. Искаше него.

Мощен земетръс се надигна у нея, докато той дръзко я галеше, търсейки тайните, които скоро щяха да го обгърнат отвсякъде. Тя се движеше с ритъма на неговите докосвания, а целувките му проникваха дълбоко в нея.

Нямаше нужда Доминик да я насърчава да го докосва. Отхвърляйки всякакви задръжки, Абигейл откри как да му достави удоволствие с пръсти и устни. Всяка негова реакция отекваше в нея, давайки му онова, което тя знаеше, че той иска още откакто очите им се бяха срещнали за първи път.

Той шепнеше нежни, едва разбираеми думи срещу устата й, докато полека навлизаше в нея. Пулсиращата й топлина го обгръщаше отвсякъде. Тя впи очи в неговите, чувайки го как шепне името й. Жадно нагаждайки движенията си към неговия ритъм, тя го остави да я поведе към неподозирания възторг.

Увила ръце около раменете на Доминик, Абигейл привлече устата му към своята, политайки в бездната на екстаза. Кресчендото на усещанията я накара да се разпадне на призми, в които се отразяваше самият цвят на душата й.

Абигейл отвори очи, когато една целувка докосна леко клепача й. Усмихна се и вдигна ръка, за да прокара пръсти по устните на Доминик.

— Доволна ли си? — прошепна той.

— Това заповед ли е, капитан Сен Клер?

Той се засмя, наслаждавайки се на реакцията на тялото й, плътно опряно до неговото.

— Как може толкова сладък човек като тебе да е толкова кисел?

— И аз мога да кажа същото за тебе.

Той отново се усмихна, докато тя вкусваше следите на страстта по устните му. Положи ръка на гърдите му и се сгуши плътно в него. Не искаше магията да свършва, питаше се дали някога отново ще се почувства толкова щастлива, колкото беше в този момент.