За честта на брата

— Абигейл?

— Къде си?

— Тук горе.

— Горе ли?

Опита се да разбере къде е той, но не видя друго, освен тъмнина. После разбра, че точно над главата й тъмнината има малко по-светло петно и с размерите и очертанията на капак.

— Хвани ръцете ми, скъпа.

— Ръцете ти? — Тя се засмя. — Само да можех да ги видя.

Той посегна и я хвана за ръцете.

— Дръж ме здраво!

Тя се засмя отново, когато той я издърпа през една дупка в тавана. Седна на ръба й и се огледа. Но не видя нищо друго, освен все същата тъмнина.

— Ела насам, скъпа.

— Накъде?

Тя протегна ръце, но не откри нищо, дори и стена.

Доминик се засмя, прихващайки я през кръста. Вдигна я от мястото й и я настани на нещо по-меко от дървения перваз на люка.

Тя протегна ръце и напипа стената. Проследи я и разбра, че таванът на това място не е много висок. Ако Доминик се изправеше в цял ръст, главата му щеше да опре в него.

Още едно глухо тупване отекна в това, което сигурно беше малък килер.

— Какво беше това? — извика тя. — Доминик! Тук ли си?

— Тук съм.

— Къде си?

— Ето тук.

Ръцете му напипаха лицето й и го обърнаха надясно.

— Какво е това място?

— Идеалното място, скъпа.

Пръстите му погалиха бузите й и нежно се заровиха в косата й. Милувката на дъха му привлече устата й към неговата.

Устните й намериха неговите и той леко я положи по гръб. Тя ахна, усещайки някаква приятна мекота под себе си.

Когато Доминик развърза връзките на бонето й и го хвърли настрана, Абигейл прошепна:

— Клариса каза, че не са им позволявали да идват тук.

— Точно така. — Той се засмя тихо и дрезгаво. — Никой няма да ни безпокои тук. Никакви камериерки няма да носят кани с вода, за да си правя компреси на глезена. Никакви лакеи няма да ни носят лъснати обувки. Никаква лейди Съдли няма да идва да види дали сме настанени удобно. — Той плъзна ръка под нея, привличайки я към себе си. — Това е най-голямото удобство, което мога да си представя.

Устните й се озоваха в нежния му плен, преди тя да успее да зададе някакъв въпрос. Целувката му беше лека като полъх на морски бриз. Тя не можеше да се противи на копнежа, който породи у нея това усещане. Когато устните му се спуснаха по шията й, тя изохка от удоволствие. Той вплете пръсти в косата й и я привлече още по-плътно към себе си, докато другата му ръка се плъзгаше нагоре по гърба й. Отпусна се върху нея и тя не можа да сподави стона, който желанието изтръгна от гърлото й.

Абигейл привлече устните му към себе си, отчаяно търсейки насладата, която трябваше на всяка цена да избягва. Не я интересуваше лоялността, която се опитваше да ги раздели. Всичко, към което се стремеше сега, беше този откраднат момент, прорязващ мрака със светкавиците на възпламенената й страст.

Когато той погали гърдите й, през нея пробягна тръпка на екстаз и тя омекна под него. Всичко в нейния свят изчезна, останаха само пръстите му, галещи връхчетата на гърдите й, и устата му, чиято влажна топлина облъхваше шията й. Тя го притисна плътно към себе си.