Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— Такава целувка не съм ти предлагала! — прошепна тя, задушавайки се.
Дамиан се изправи, за да разкопчае панталоните си.
— Не помниш ли? Ти ми предложи всичко. Вече е твърде късно да се уточняват подробностите по договора.
— Казах…
— О, да! Добре знаеш какво си казала. — Някакъв облак закри луната и Дамиан вече не виждаше лицето й, а само го усещаше и се догаждаше за изражението не Кет. Внезапно, проклинайки, тя направи опит да се извърти, но мъжът улови коленете й, разтваряйки изящните момински бедра. Кет отчаяно се противеше, крещейки, но той я притискаше безмилостно, прокара пръсти по венериния й хълм, още влажен от целувката му и легна върху нея. Когато върхът на възбудената му мъжественост докосна копринения, мамещ триъгълник между бедрата й, в главата на мъжа сякаш проблесна светкавица и вля огън във вените му.
— Ох! — с вик на гняв тя се опита да го отблъсне, но само се притисна още по-плътно към него. Колко лесно можеше да проникне в нея. Само едно малко движение…
Той взе главата й в ръцете си, а устата му търсеше нейната. Това бе блага целувка, почти нежна, която постепенно накара Кет да омекне и отпусна напрегнатите й мускули. Затова пък огънят в тялото на Дамиан се разгаряше още по-неудържимо.
— За в бъдеще добре внимавай с кого си играеш — прошепна той току до устните й. — В природа на мъжа е да иска да спечели всяка игра.
Кет безмълвна лежеше под него. Тогава той започна да прониква в нея, бавно и дълбоко. Тя отново извика и впи нокти в раменете му, но мъжът сякаш не забеляза. Държеше я в желязната си прегръдка, усещайки колко лудо бие сърцето й, как жената под него трепери и, хълцайки, се бори за въздух.
— Това бе твое дело — обясни й той. — Бе решена на всяка цена… Тази нощ трябва да научиш нещо за мъжете.
Тя не оспори думите му, но не желаеше да осъзнае случилото се.
— Престани!
Въпреки, че не можеше да го види, Кет разбра, че е поклатил глава.
— Твърде късно. Нали ми предложи всичко.
Още докато изричаше това, Дамиан усети как тялото й се подчинява на природата си и се изопва още повече. Тя стенеше, останала без дъх, докато мъжът проникна още по-дълбоко, почти превръщайки се в част от самата нея.
— Вече изпълних своята част от споразумението! — прошепна тя. — Сега съм свободна. Да загърбим станалото.
— Мило момиче, още дълго трябва да учиш тънкостите на изкуството да се водят преговори. Нищо не съм ти обещавал.
— О… — гневно се опита да се защити тя и нейното собствено движение принуди мъжа да разруши и последната преграда на девствеността й. В объркването си тя отново започна да хълца и Дамиан, въпреки непреодолимото си желание, бе обхванат от странна потребност от нежност.
— Спокойно — шепнеше той и целувайки страните й, усети вкус на сълзи. Устните му галеха клепачите и ушите й. Тогава Дамиан започна да бавно да се движи, внимателно и търпеливо. И дори ако това трябваше да продължи цяла нощ, той бе готов.
Неочаквано усети как тя отвръща на целувките му. Дланите й милваха ръцете му и Дамиан погали едната й гръд, с ръце и устни, усещайки как младата жена му се отдава.
Не знаеше какво се бе случило. Пожарът в тялото му сякаш се разгаряше все повече и повече, бавният ритъм на движенията му се превърна в дива лудост, сякаш разпалена от демони. С всички сили той проникваше толкова дълбоко, колкото бе възможно, шепнейки в ухото на Кет колко е красива и колко му е необходима. Тя не отговори, но обви крака около хълбоците и впи пръсти в раменете му. Изведнъж Дамиан усети как момичето се ужаси и с вик притисна лице към шията му.
През тази нощ бе научила много за мъжете. Също и нещичко за самата себе си.
Сладкото доказателство за нейния екстаз отекна в мъжа, който също простена, конвулсии разтърсиха цялото му тяло и го пронизаха неколкократно.
Когато падна върху завивката от вълча кожа, Дамиан все още трепереше. Наистина си заслужаваше. Още никоя жена не бе събуждала в него подобни чувства, нито Аффа, нито дори… Алиса.
Стиснал зъби Дамиан се опитваше да я забрави… Не! С нея трябва да е било много по-хубаво. Тя не се бе разплакала след това, бе потиснала хълцането си и му бе обърнала гръб, за да скрие сълзите си. Той започна гневно да ругае и за малко да проговори на родния си нормандски френски. Думите „Mon Dieu!“ бяха на върха на езика му, но Дамиан навреме се овладя.
— По дяволите, какво очакваш от мен? Цял ден ме дразниш. Възможно ли е да си толкова наивна и дотолкова да не познаваш мъжете, че да не си съзнавала какво вършиш?