Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
След като цял час бе наблюдавал увлечено работещия художник, обзет от търсещи мисли за тайната на този майстор, в душата му започна да се оформя друг образ и да става зрим, образът на човека, когото най-добре от всички познаваше, когото много бе обичал и искрено му се бе удивлявал; този образ беше без пукнатина и противоречие, макар цялата фигура да носеше разнообразни черти и да напомняше за много борби. Това беше образът на приятеля му Нарцис. Този образ все по-плътно се сливаше в единство и цялост, все по-ясно проличаваше съкровеното начало на милия човек, оформената от духа благородна глава, очертаната и облагородена от служене на духа красива овладяна уста и леко тъжните очи, оживени от борба за одухотвореност, слабите рамене, дългата шия, нежните изтънчени ръце. Оттогава, от сбогуването си в манастира, Голдмунд никога не бе виждал толкова ясно своя приятел и никога не бе носил в себе си така съвършен неговия образ.
Като в сън, без воля и все пак изпълнен от готовност и вътрешна потребност, Голдмунд внимателно почна да рисува, с обичащи пръсти благоговейно се докосваше до фигурата, която живееше в сърцето му, забрави майстора, себе си и мястото, където се намираше. Той не виждаше, че светлината в залата бавно се изменя, не виждаше, че майсторът много пъти поглежда към него. Изпълняваше задачата си, сякаш вършеше жертвоприношение, което бе отредено, бе поставено от сърцето му: да издигне образа на приятеля си и да го съхрани такъв, какъвто живееше в душата му днес. Без да се замисля, той възприе своите действия като изкупление на вина, като благодарност. Никлаус се приближи до масата за рисуване и каза:
— Време е за обяд. Аз отивам да обядвам, можеш да дойдеш с мене. Я да видя какво си нарисувал.
Той пристъпи зад Голдмунд и погледна към големия лист. После го побутна встрани и грижливо взе листа в сръчните си ръце. Голдмунд бе събуден от своя унес и сега погледна с плахо очакване към майстора. Той стоеше, като държеше рисунката с две ръце и я гледаше много внимателно с някак острия поглед на строгите си светлосини очи.
— Кой е този, когото си нарисувал? — попита Никлаус след известно време.
— Това е моят приятел, млад монах и учен.
— Добре, измий си ръцете, там, на двора, има чешма. После ще отидем да ядем. Моите помощници не са тук, те работят извън дома.
Голдмунд излезе послушно, намери двора и чешмата и изми ръцете си; той би дал много да узнае мислите на майстора. Когато се завърна, той беше излязъл, но го чу да прави нещо в съседното помещение; тогава се появи отново — и майсторът се бе измил, вместо престилката носеше хубава памучна дреха, в нея изглеждаше строен и празничен. Тръгна напред, нагоре по стълба, на чийто парапет от орехово дърво имаше малки резбовани ангелски глави; минаха през коридор, пълен със стари и нови фигури, и се озоваха в хубава стая, чийто под, стени и таван бяха от дърво, в еркера имаше сложена маса. Една девойка влезе, Голдмунд я позна, тя беше хубавото момиче от миналата вечер.