Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Реши, че ще му се отрази добре, ако го изведе тази вечер, заедно с Малъри за ескорт.
Когато старият Гейб се появеше отново, тя щеше да знае, че работата й е приключила, и щеше да му даде свободата точно както планираше. Но може би трябваше да му позволи да я люби още веднъж за последен път. Обзе я силен копнеж, който я накара да признае пред себе си, че все още го желае, че той все още притежава същата огромна власт над сетивата й, както е било винаги. Лийла беше права в предупрежденията си.
Ако смяташе да позволи на Гейб да притежава тялото й, щеше да е най-добре да се подготви да посрещне последиците. Сърцето й щеше да копнее за взаимност и ако Гейб направеше като в миналото и отново прехвърлеше вниманието си върху своя взвод, това със сигурност щеше да я убие.
Дочувайки бученето на автомобилен мотор сред воя на шлифовъчната машина, Гейб бързо я изключи и я постави върху парапета на терасата, след което зърна тъмносиния седан, който приближаваше към къщата. Той надникна, за да види шофьора, и под фланелката му изби студена пот.
Не беше ченгето със стоманения поглед, опитало се да го блъсне, ако въобще този човек бе реален, а набит мъж в костюм, оглеждащ номерата на къщите.
Гейб погледна Малъри и Реги, които е парчета шкурка в ръце лъскаха парапета в задната част на терасата. Отново погледна към седана и въобще не се изненада, когато той спря на алеята за коли пред собствената му къща.
— Малъри! — извика Гейб.
— Да, татко?
— Ела тук за минутка.
Тя остави шкурката и бързо се присъедини към него.
— Нали виждаш онази кола на нашата алея? — попита я той, мразейки да пита за очевидното, но никога не беше излишно да има свидетел.
— Кой е дошъл с нея? — попита Малъри.
В този миг шофьорът излезе от колата и Гейб можеше да отговори на въпроса й. Това беше Ърнест Форестър, служителят от военното разузнаване, който го бе подложил на много строг разпит в болницата, човекът, който го беше накарал направо да полудее от тревога. Усещаше, че този път се кани да му причини киселини в стомаха.
— От правителството е — уклончиво й отвърна Гейб.
— Виж какво, ако се случи нещо странно, влез вътре и извикай Себастиан. Включил съм номера му в списъка за бързо набиране, трети поред.
— Добре — каза тя, поглеждайки го несигурно.
Без да дочака да види подозрението в очите й, Гейб изтича надолу по стълбите, за да посрещне госта.
— Мистър Форестър — каза той, когато двамата се сблъскаха в подножието на стълбището, и протегна ръка.
Форестър попи потта от челото си с носна кърпичка и стисна ръката на Гейб.
— Помните ме — каза той, а ръкостискането му бе кратко и силно. — Сега изглеждате много по-добре.
Гейб се усмихна напрегнато.
— По какъв повод идвате насам? — попита той, съзнавайки, че се държи невъзпитано.
Най-малкото трябваше да му предложи чаша вода с лед, особено ако бе изминал целия път от Северна Вирджиния до тук само за да го посети.
— Дойдох, за да разбера дали вече си спомняте нещо — каза Форестър, присвивайки месестите си клепачи.
Гейб усети как гръбнакът му изтръпва. Мразеше това, че всички се занимават с неговите спомени.
— Спомням си много малко — с нежелание отговори той — Спомените ми се възвръщат на части, главно насън.
— Ще имате ли нещо против да ми кажете какво сте си спомнили? — подкани го онзи учтиво, но твърдо и погледна с копнеж към къщата.
Гейб забеляза тъмния му костюм и реши да прояви милосърдие.
— Защо не влезете? — предложи той.
След няколко минути Форестър вече седеше на кушетката с дамаска на цветчета и държеше чаша вода в ръка.
— Започнахте да ми разказвате какво си спомняте — подсказа му той и отпи от чашата си.
Гейб усети присвиване в стомаха. Инстинктивното желание да запази спомените за себе си се бореше с вярата му, че Чичо Сам взема присърце най-важните му интереси… или поне най-важните интереси на страната. Ето че имаше възможност да предупреди правителството за това как севернокорейците търсят информация… при положение че тази конкретна опасност не беше плод на фантазията му.
— Добре — каза той и седна срещу офицера. Разказа му най-подробно всичко, което бе казал предишния ден на доктор Териен, обяснявайки, че срещу заплащане севернокорейците захранват с информация терористи по целия свят. — Те отчаяно се нуждаят от храна — завърши Гейб.