Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Започна да преравя, дотолкова погълнат от това занимание, че почти не забеляза кога Сарасате е донесъл табла с кафе и сладкиши. Между История на Ил-Риен в осем части на Кадарса и старо издание на Магьосници от Лодун се натъкна на Пиратите от Шаир, детска книжка с илюстрации.
— Какво търси това тук, за Бога… — измърмори, разлиствайки оръфаното книжле, докато стигна до листче за отбелязване на страницата. На него бе написано нещо и той изумено се втренчи в него.
Беше с почерка на Едуар и гласеше Не смей да изхвърляш тази книга.
Никола се засмя. Едуар Виляр го бе познавал по-добре от всеки друг.
Единствената причина сега Никола да бе между живите, бе, че някакъв отдавна забравен благотворител на обществени начала казал на Едуар, че Префектурата има обичай да прибира от Крайречен безпризорни деца. Когато Едуар решил, че иска да има син, който да запълни самотните му дни след смъртта на съпругата му, отишъл да си потърси такъв в килиите на Алмсгейт.
Никола си спомняше собствения си баща много смътно, както и оставеното на произвола на годините, опозорено, затънало в дългове наследствено имение, където бе прекарал първите години от живота си. Майка му го бе довела във Виен на шестгодишна възраст и бе приела моминското си име Валярд, предпочела живота в гетата на големия град пред съжителството с роднините на съпруга си. Беше се препитавала с пране и кърпене на чужди дрехи и ако някога бе донаждала дохода си под най-разпространената сред мизерстващите жени във Виен форма на заетост, тя никога не бе позволила той да го разбере. Беше починала, когато той бе десетгодишен, от някаква скоротечна дихателна болест, която всяка година отнасяше стотици бедняци от нагъчканите с хора порутени постройки в Крайречен и останалите гета. По това време Никола вече имаше опит в кражби на любителски начала. След смъртта й се бе заел с това професионално.
Бе имал големия късмет да попадне на Кюзар и преди онова задържане в затвора, в крайна сметка завършило щастливо, бе усвоил от него умения в джебчийството и касоразбивачеството, които му даваха едни гърди аванс пред останалите квартални гамени. На дванадесет вече беше главатар на местна банда и бе направил всички нейни членове богати и безумно преуспели след поредица от дръзки обири и самостоятелна, а не по битпазари и вехтошарски магазини, продажба на крадените вещи.Този успех бе привлякъл вниманието на Префектурата. Бяха му устроили клопка с помощта на някакъв завистлив съперник и Никола бе приключил първата си незаконна кариера в мръсните килии на Алмсгейт, пребит почти до смърт и в очакване да бъде откаран в истинския ад на градския затвор.
Тъкмо псуваше пазачите на чист адераси, на който го бе научила майка му. По онова време бе модно младите господа да учат този език, за да могат след това да завършат социалното си обучение при Двора на Адера, и майка му никога не си бе позволила да забрави, че родът му откъм бащина линия бе благороднически, независимо от бедността им и напълно заслужената забрава от обществото. Никола бе открил, че може да нарича хората с най-отвратителни думи на адераси без те изобщо да реагират.
Едуар се бе приближил до решетестата врата и бе извикал на същия език:
— Имаш много мръсна уста. Можеш ли да четеш?
— Да. — бе отвърнал раздразнено Никола.
— На какъв език, адераси или риенски?
— И на двата.
— Идеално, — бе казал Едуар на пазача — Не ми трябва някой, с когото да започвам от „а“ и „бе“, нали разбираш. Ще го взема.
И така бе станало. Никола остави детската книжка на полицата.
Този път влязоха във Валент Хаус през предната врата. Никола се бе подготвил да се представя за агент по недвижими имоти от някаква фирма от другата страна на реката, а Кюзар, Крак и Ламан трябваше да са строителни предприемачи, дошли да дават съвети относно евентуални подобрения.
На всичките старателни приготовления, улицата бе пуста и никой не пожела да разбере с какво се занимават, въпреки че строителният фургон пред къщата вероятно бе достатъчно обяснение за любопитните.
Рано сутринта, когато слънцето бе почти толкова изгряло, че времето да бъде официално наречено зора, Никола бе влязъл в спалнята за гости, за да събуди Рейнар. След като нервно беше изчакал да секнат псувните, Никола го бе помолил днес да направи обиколките си из кафетата и клубовете, за да разбере кога е следващата уговорка за спиритичен сеанс на Октав и деликатно да се осведоми дали докторът е задавал въпроси за изчезнали фамилни богатства на някой от другите призовани духове. За неизразимо облекчение на Никола, Мадлин бе решила, че ще е в по-голяма помощ не като допълнителен помощник във Валент Хаус, а като разбере нещо за покойния брат на мадам Еверсет, както и какво е имало на борда на злощастния му кораб, от който така живо се бе заинтересувал Октав.