С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
После дойде единайсети септември.
15.
Винаги ще помня единайсети септември, убеден съм. Видях по телевизията как димът се стеле в основата на Близнаците и Пентагона, видях ужасените лица на момчетата до мен, докато гледахме как хората умират, бях свидетел на рухването на сградите и превръщането им в купчина прах и камъни. И изтръпнах, когато чух, че Белият дом се евакуира.
Няколко часа след това вече знаех, че САЩ ще отвърне на удара и армията ще води операцията. В базата обявиха тревога и моите момчета ме накараха да се чувствам горд с тях. Изведнъж между тях изчезнаха всякакви лични и политически различия и за кратко време всички се превърнахме в американци.
Пред щабовете на наборните комисии в страната се извиха опашки от мъже, готови да влязат в редовете на армията. Сред онези, които вече бяха на служба, желанието да удължат договора си беше по-силно от всякога. Тони пръв подписа за още две години, а след него и всички останали. Дори и аз, който очаквах с нетърпение уволнението си и броях дните, оставащи до срещата ми със Савана, също останах.
Най-лесно би било да кажа, че го направих, защото се повлиях от всеобщия патриотичен плам. Но това е просто извинение. Разбира се, бях завладян от бойна страст, като другите, но преподписах главно заради приятелите и отговорността към хората от моя взвод. Обичах ги, грижех се за тях и мисълта да ги изоставя в такъв момент ми се струваше невъзможна. Бяхме преживели толкова много заедно, можех ли сега да постъпя като страхливец?
Съобщих веднага новината на Савана. В началото ме подкрепи без никакво колебание. И тя като всички американци беше ужасена от случилото се и разбираше отговорността, която носех. Преди още да й обясня, заяви, че се гордее с мен. За всички беше пределно ясно, че да служиш на страната си означава да си готов на лични жертви.
Въпреки че разследването приключи сравнително бързо, годината завърши без инциденти. За разочарование на момчетата дивизията ни не беше включена в акцията за сваляне на правителството на талибаните в Афганистан и ние продължихме да тренираме и да се готвим за бъдещата инвазия в Ирак — нещо, в което никой не се съмняваше.
Някъде по това време писмата на Савана се промениха. Преди пристигаха всяка седмица, сега започнаха да идват на десет дни, а с времето разредиха до две на месец. Утешавах се с факта, че тонът им беше същият, но малко по малко и той се измени. Нямаше ги вече дългите пасажи, където описваше нашето бъдеще заедно и заради които очаквах с нетърпение всяка поща. Но всъщност беше логично — как да пишеш за бъдещето, когато знаеш, че се отдалечава от нас поне с още две години.
Пролетта дойде и аз започнах да се утешавам с мисълта, че ще я видя поне за две седмици през отпуска. Но съдбата просто си играеше с нас. Два дни преди да се завърна, бях извикан при главнокомандващия. Представих се, той ме изгледа внимателно и ме покани да седна. Каза ми, че татко е получил инфаркт и вече ми е отпуснат отпуск по спешност. И вместо в Чапъл Хил за две жадувани от нас седмици аз се озовах в Уилмингтън, до леглото на татко във воняща на дезинфектант стая, чиято миризма ми навяваше по-скоро мисли за смъртта, отколкото за оздравяване. Заварих го в интензивното, където остана през по-голямата част от отпуска ми. Кожата му беше сивкава, а дишането — накъсано. През първата седмица се мяташе между комата и кратки проблясъци на съзнание, но когато беше буден, виждах емоции, които рядко бях засичал в погледа му и никога в комбинация: отчаян страх, объркване и трогателна благодарност, че съм до него. Седях с часове до него и държах ръката му, също ново преживяване за мен. Заради тръбата в гърлото той не можеше да говори, затова говорех само аз. Не споменавах за живота си в базата, основната тема бяха монетите. Прочетох му новия брой на Сивия бюлетин, после отидох у дома, извадих старите струпани до бюрото му броеве и започнах да му ги чета един по един. В интернет намерих сайтове като „Редки монети в Дейвид Хол“ и „Нумизматика“ и му разказах какво се предлага там. Удивих се от цените на отделите екземпляри и пресметнах, че въпреки падането на стойностите заради покачването на златото колекцията на татко беше поне десет пъти по-скъпа от къщата ни. Татко не беше в състояние да проведе дори елементарен разговор, но бе успял да стане истински богаташ.