С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
— Здрасти — казах.
— Здрасти — отвърна тя.
Влязох в стаята и седнах на ръба на леглото.
— Извинявай за всичко — започнах неловко. — Беше права. Миналата вечер се държах като кръгъл идиот. Не биваше да те поставям в такова положение пред приятелите ти. И не биваше да превъртам за закъснението ти. Обещавам, че няма да се повтори.
Тя потупа матрака да себе си и ме изненада като каза:
— Ела тук.
Приближих се и я прегърнах. Тя се притисна в мен и аз усетих повдигането на гърдите й при вдишването.
— Не искам да се караме повече — каза тихо тя.
— И аз не искам — отвърнах и я погалих.
Тя въздъхна дълбоко и попита:
— Къде беше?
— Никъде. Просто обикалях из студентското градче. Хапнах пица. Мислих.
— За мен ли?
— За теб. За мен. За нас.
Тя кимна.
— Аз също. Още ли си ядосан?
— Не — отвърнах. — Бях, но се уморих от яда си.
— И аз — повтори и вдигна лице към мен. — Искам да ти кажа какво си мислех, докато те нямаше. Може ли?
— Разбира се.
— Осъзнах, че аз съм тази, която трябва да се извини. Понеже все те карах да излизаме с компанията. Затова се вбесих, когато се карахме. Разбирах какво се опитваш да ми кажеш, но не исках да слушам, защото знаех, че си прав. Поне отчасти. Но за причината грешиш.
Погледнах я неразбиращо и тя продължи:
— Ти си мислиш, че искам да съм с тях, защото не ме е грижа за теб, нали? — попита Савана, но не дочака отговор. — Но това не е вярно. Напротив. Правех го именно защото означаваш много за мен. Не защото държах да те запозная с тях, а заради себе си.
Гласът й затрепери и тя замълча.
— Не разбирам какво се опитваш да ми кажеш — казах объркано.
— Помниш ли, когато ти казах, че ти ме правиш по-силна?
Аз кимнах и тя плъзна ръка по гърдите ми.
— Казах го сериозно. Миналото лято беше много важно за мен, дори не можеш да си представиш колко много. И когато си тръгна, аз бях съсипана. Питай Тим, той ще потвърди, че дори не можех да работя. В писмата си пишех, че всичко е наред, но не беше. Всяка нощ плачех, а през деня седях в кухнята и си мечтаех, надявах се, представях си, че се появяваш на плажа зад къщата. Всеки път когато видех подстриган по войнишки мъж, сърцето ми подскачаше, макар да знаех, че не си ти. Но исках да си ти и всеки път дъхът ми секваше. Знаех, че работата ти е важна, знаех, че не зависи от теб къде ще те изпратят, но не предполагах, че ще ми е толкова тежко без теб. Имах чувството, че умирам, и мина много време, преди да се съвзема. И сега, въпреки че те обичам с цялото си сърце и цяла година чаках тези две седмици, вътрешно треперя от страх, че всичко ще се повтори и когато си тръгнеш, аз отново ще се разпадна на парченца. Реших да направя всичко, за да избегна агонията. Затова си намирах каква ли не работа, разбираш ли, само за да не допусна отново да ми разбиеш сърцето.
В гърлото ми заседна буца, но аз мълчах. Оставих я да говори.
— Днес осъзнах, че докато пазя себе си, наранявам теб. Знам, че не е честно, но иначе няма да е честно към мен. След седмица ти ще си заминеш, аз отново оставам сама и отново ще се чудя как да продължа живота си. За някои хора е лесно. Ти би се справил, но аз…
Тя замълча и се загледа в ръцете си. В стаята настъпи тишина.
— Не знам какво да кажа — измърморих.
Въпреки сълзите тя се засмя.
— Не искам да ми отговаряш, защото не мисля, че има правилен отговор — поклати глава Савана. — Исках само да ти кажа, че не съм те обидила нарочно. Просто търсех начин да преживея по-лесно предстоящата раздяла.
— Ще отработим това положение — пошегувах се аз и се зарадвах да чуя смеха й.
— Сигурно ще свърши работа — засмя се Савана. — Десет повдигания на брадичката и съм като нова, а? Щеше ми се да беше толкова просто. Но аз ще се справя. Няма да е лесно, но в края на краищата остава по-малко от година, нали? Цял ден си повтарям, че ще те видя отново на Коледа. После още няколко месеца и всичко ще е зад нас.
Взех я отново в прегръдките си и тялото й стопли душата ми. Пръстите й изгориха кожата ми през тънката материя на ризата и при всяко тяхно движение стомахът ми се свиваше. Наелектризиран от близостта й, се наведох и намерих устните й.
Този път целувката й беше различна, изпълнена със страст. Усетих езика й до моя и се притиснах в нея, а когато ръката й затърси ципа на дънките ми, дъхът ми направо спря. Плъзнах ръце надолу и установих с изненада, че под тениската си е гола. Савана дръпна ципа и макар че всичко, което исках в този момент, бе да продължи, събрах сили и спрях, преди да стане невъзможно да предотвратя това, за което не бях сигурен, че е готова.