С дъх на канела

Затварям очи и виждам лицето ти. Вървя по улицата и усещам ръката ти в моята. И това чувство все още живее в мен, но дока то преди то ми носеше утеха, сега ме изпълва с болка. Разбрах причината да останеш в армията и уважих решението ти. Все още го ценя, но и двамата знаем, че през това време връзката ни се промени. Ние самите се променихме, сигурна съм, че и ти го разбираш. Може би бяхме разделени прекалено дълго, а може би просто живеем в различни светове. Не знам. Всеки път когато се караше, се мразех. И въпреки че все още се обичаме, някак си загубихме онази вълшебна тръпка, която ни правеше едно цяло.

Знам, че звучи като извинение, но, моля те, повярвай ми, когато казвам това, нямам предвид, че съм влюбена в друг. Сама не мога да се разбера, затова не мога да го обясня и на теб. Но заради всичко красиво, което преживяхме, не искам да продължавам да те лъжа. Лъжата ще принизи чувствата, които споделяхме, а аз не искам това, въпреки че когато прочетеш писмото, вероятно ще се почувстваш предаден.

Ще те разбера, ако вече не искаш да говориш с мен, ще те разбера и ако ме намразиш. Част от мен също се мрази. Пиша ти и се ненавиждам за това. Поглеждам се в огледалото и имам чувството, че оттам ме гледа жена, която не заслужава да бъде обичана.

Може би няма да искаш да го чуеш, но те уверявам, че винаги ще останеш част от мен. Ти имаш специално място в сърцето ми и никой никога няма да те измести оттам. Ти си благороден човек, Джон, ти си моят герой, мил и честен, и нещо още по-важно — ти си първата ми истинска любов. И няма значение какво ще ни донесе бъдещето, винаги ще си останеш първата ми любов и знам, че животът ми е по-хубав заради теб.