С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
Минаха още петнайсет минути. После още трийсет. Когато най-после чух колата на Савана в задния двор, скърцах със зъби. Тя отвори вратата в три и петнайсет. Цялата сияеше, нищо сякаш не се бе случило.
— Здрасти, Джон — приветства ме тя.
Отиде до масата и започна да вади нещата от чантата си.
— Съжалявам, че закъснях, но след часовете една студентка дойде и сподели, че много харесва лекциите ми. Заради мен щяла да специализира същата дисциплина. Можеш ли да повярваш? Поиска ми съвет какви предмети да запише, кои преподаватели да избере… Поглъщаше всяка моя дума. — Поклати глава. — За мен беше… голяма награда. Усетих, че съдбата на един човек зависи от мен. Чувала съм преподавателите да говорят за такива неща, но никога не съм си представяла, че ще се случи и на мен.
Насилих се да се усмихна и тя го прие като знак да продължи.
— Та тя ме попита дали имам малко време да поговорим. Казах й, че мога да й отделя само няколко минути, но един въпрос водеше след себе си друг и ние решихме да обядваме заедно. Изключително момиче. Само на седемнайсет е, завършила гимназия преди една година, но за един семестър взела всички изпити от първата година и вече е втора. Решила е да посещава летните курсове, за да продължи със същото темпо. Не можеш да не й се възхитиш.
Тя спря, очаквайки от мен някакво ехо от нейния ентусиазъм, но не можах да си изкривя душата дотам.
— Много хубаво — смънках.
Отговорът ми я накара за пръв път да ме погледне и аз не положих никакви усилия да скрия чувствата си.
— Какво има? — попита тя.
— Нищо — излъгах.
Савана остави чантата си и въздъхна.
— Ясно. Не искаш да говориш за това. Добре. Но трябва да ти кажа, че започна да ми писва.
— Кое ти писна?
— Това! — разфуча се тя. — Начинът, по който се държиш. Не си толкова труден за разгадаване, Джон. Сърдиш се, но не искаш да ми кажеш защо.
Поколебах се. Успях да си наложа спокойствие и заговорих:
— Мислех, че ще си дойдеш навреме…
— Значи това било?! — размаха ръце тя. — Обясних ти, нали? Вярваш или не, но аз имам някакви задължения. И доколкото си спомням, ти се извиних веднага, след като се върнах.
— Знам, но…
— Но какво? Извинението ми не ти е достатъчно?
— Не съм казал това.
— Тогава какво?
Не можах да намеря точните думи и тя продължи:
— Искаш ли да ти кажа какво мисля? Ти все още се бесен заради снощи. Но нека да позная — не искаш да говориш и за това, нали?
Затворих очи.
— Снощи ти… — започнах, но тя ме прекъсна.
— Аз? — поклати глава — О, не, недей сега да ме обвиняваш и за снощи. Не съм направила нищо. Снощи трябваше да се позабавляваме, надявах се да се забавляваме, но ти предпочете да гледаш хората на кръв, сякаш всеки момент ще убиеш някого.
Преувеличаваше. Или пък не? И в двата случая запазих мълчание. Но тя не млъкваше.
— Имаш ли представа на колко хора трябваше да се извинявам днес? И как се чувствах? Цяла година разправям наляво и надясно какъв прекрасен човек си, колко си зрял и уравновесен и колко се гордея с работата ти. И изведнъж ти идваш и демонстрираш черти от характера си, за които не бях и сънувала. Представи се като… грубиян.
— Не ти ли мина през ума, че се държах така, защото не исках да съм там?
Това я спря, но само за миг. Скръсти ръце и изсъска.
— Може би именно снощното ти държание е причина да закъснея днес.
Думите й ме засегнаха. Не бях обмислял такава възможност.
— Съжалявам за снощи…
— И трябва да съжаляваш — засече ме тя. — Те са мои приятели.
— Знам, че са ти приятели — не й останах длъжен. — Нали сме с тях цяла седмица?
— Какво искаш да кажеш?
— Каквото чу. Може да съм искал да сме сами. Някога помисляла ли си го?
— Искаш да сме сами? — извика тя. — И с какво го показа? Нали бяхме сами тази сутрин? Бяхме сами, когато влязох преди малко, когато ти говорех за онова момиче и се опитвах да съм мила, но твоята цел е да се скараме, нали?