Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
…В коледната вечер си бе направил малко празненство. Украси със звезди от станиол малко борово клонче и го сложи в един буркан на перваза. Позволил си бе да си угоди от спестените пари с няколко резена салам върху твърд комат хляб и тъкмо хапваше сладко-сладко своя сандвич, загледан в звездната нощ, когато забеляза, че отсреща става нещо интересно. Ценко се измъкна бързо като змиорка през прозорчето и на прибежки се спотаи до входната врата на отсрещния блок. Вътре имаше трима души — двама мъже и една млада жена. Той дойде точно навреме, за да види как единият мъж просна другия на земята, след което заедно с жената, която бе доста уплашена и леко раздърпана, влезе в асансьора. Лампата във входа изгасна, но от уличното осветление вътре се процеждаше слаба светлина. Момчето постоя, погледа и точно се зачуди дали да не иде да провери диша ли онзи, когато той се размърда и стана, олюлявайки се. Поогледа се и тръгна да излиза. Ценко се дръпна в тъмното, за да не го види мъжът. После отново надникна във входа, беше празен. Предпазливо влезе и се огледа дали няма да намери нещо, но в този момент отново заработи асансьорът и той пак се притаи отвън. Появиха се същите мъж и жена. Но тя явно беше в безсъзнание, защото мъжът я носеше на ръце. Тя не изглеждаше никак добре. Мъжът я сложи на пода, огледа се, побутна с крак една черна шапка и излезе със забързана крачка. През цялото време от чантата й се разнасяше телефонен звън…
Ценко не беше глупав и знаеше от филмите, които бе гледал в Дома, че не бива да влиза вътре и да оставя следи. Разбра, че е станал свидетел на нещо сериозно и лошо. Със свито сърце се прибра в своето мазе. Щом я търсеха по телефона, значи скоро трябваше да я открият, утешаваше се той, хапейки пръсти от напрежение. Нямаше към кого да се обърне за помощ, не знаеше какво да предприеме. Винаги излизаше той виновен… Почувства се малък, беззащитен и много-много самотен. За първи път се замисли дали да не се върне в Дома. Седеше на своето прозорче и гледаше към отсрещния вход с надеждата някой да влезе и да предприеме нещо. Когато след цяла вечност вътре светна, Ценко разбра, че някой слиза по стълбите. Скоро видя как отсреща се засуетиха, затичаха хора. Не след дълго засвириха сирени и пристигнаха една след друга линейка и няколко полицейски коли. Много искаше да узнае дали жената е още жива. Когато се промъкна към мястото, видя същия мъж да стои наблизо… Ценко се уплаши и разбра, че няма да посмее да разкаже какво е видял. Мъжът бе облечен добре и изглеждаше като онези солидни господа, които се возеха в скъпите коли и не му даваха нито стотинка, когато им миеше стъклата.
От онази нощ Ценко изгуби самообладанието си. През деня се озърташе да не би онзи човек да го гледа отнякъде, а нощем подскачаше при най-малкия шум. Ами ако мъжът го е забелязал и идва да го удуши? Дали да не иде при ченгетата да разкаже какво е видял? Но каква защита може да очаква от тях? А ако те само му се изсмеят, какво ще стане после? Нали мъжът ще разбере кой го е издал?
Кой би повярвал на него, дрипльото?!
29 декември
…Някой звънеше на вратата. Магдалена я отвори и видя Юли. Той протегна ръка, хвана я и я поведе навън, както си беше по леки домашни дрехи. Зачуди се защо не й е студено, но ето стълбите свършиха, той отвори входната врата и вместо да излязат на заснежената улица, те се озоваха на един път сред полето. Колко бързо бе минала зимата! Беше топло, тревите бяха избуяли и се люлееха като море. Юли й каза, че ще я заведе при сестра й, и тя от радост бързо го целуна по бузата. Той я привлече към себе си, прегърна я и двамата тръгнаха по пътя, но в този момент отнякъде изникна Александър. „Още ли се съмняваш в мене“, попита я той. Тя се смути, не знаеше как да реагира. Александър я погледна с проницателния си поглед и тихо каза: „Само аз мога да те заведа при Мария.“ Тримата продължиха да вървят по пътя, а Магдалена с кожата си усещаше напрежението между двамата мъже. Трябваше да направи своя избор, но се страхуваше да не сбърка. Изведнъж излязоха на брега на една река. „Там някой се дави“, уплашено извика тя. Някой се бореше с вълните насред бързото течение. Юли скочи в реката и Магдалена разочаровано се зачуди защо и Александър не отива да помогне. В този момент най-сетне видя, че този, когото вълните заливат и премятат, е Виктор, но Юли кой знае защо не му подава ръка, а се опитва да му натисне главата под водата. Тя се развика и се обърна към Александър, но той се усмихна особено, хвана с фините си пръсти ръцете й така, че не можеше да мръдне, и я повали на земята. Беше като вцепенена. Още малко и ръцете му щяха да стиснат с мъртва хватка врата й. Магдалена отново се опита да вика, но с ужас разбра, че от устата й излиза само хриптене. Никой нямаше да я чуе…