Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Маги, детенце! Събуди се, миличкото ми. Маги…
Магдалена отвори очи, все още зашеметена от съня. Колко е хубаво, че си е вкъщи, в леглото, а не там, в оня кошмар! Тогава се сети, че всъщност Виктор е арестуван, а тя за малко не се отдаде оня ден на Юли, докато подозираше Александър, който пък вчера накара голишарчето в душата й да трепка, готово да хвръкне… Добре се е оплела, няма що!
— Няма нищо, милото ми — галеше я майка й по косата. — Чух те, че викаш… Всичко е наред, детенце, това е било само сън.
— Не, мамо, нищо не е наред. Не искам повече да сънувам! Всяка нощ е това. И става все по-зле! Плаша се от тия сънища!
— Недей! Нали знаеш, че насън мозъкът ти преработва получената през деня информация. Без логика. Получават се абсолютно необясними връзки…
— Точно затова! Страхувам се, че нещо съм забелязала, но не знам какво е било. И в сънищата ми се появяват неща, които нито ги мисля, нито ги искам! И не знам откъде се взимат!
— Искаш ли да поговорим с доктор Златинов? Би могъл да ти препоръча някакво леко приспивателно. Не искам да ти давам от моето, защото може да е силно за тебе.
— Маменце! Не знаех, че не можеш да спиш… Внимавай с тия приспивателни!
— Няма нищо, не се безпокой. Докнор Златинов ми даде едно, към което не се привиква.
— Мамо, всичко ще се оправи! Аз знам, че Мари ще се събуди! Говоря й и съм сигурна, че ме чува. И че в един момент ще реши да се върне! Повярвай ми!
— Да, рожбенце, и аз вярвам в това. И аз непрекъснато й говоря. Може би затова не мога да спя. Като затворя очи, и продължавам да говоря с нея… Искаш ли да поспиш още, или ще ставаш?
— Ставам! М-м-м, колко хубаво мирише на кафе! — Магдалена скочи и прегърна майка си. — Много те обичам, мамо! И не се притеснявай толкова много, маменце, моля те! Двете с Мари имаме нужда от тебе!
— Добре, детенце! Хайде тогава ела в хола да ми правиш компания, докато тръгна за болницата да сменя татко ти.
Майка й още веднъж я помилва по разрошената коса и излезе от стаята. Магдалена бързичко скочи в дънките, приключи скоростно сутрешния тоалет, като плисна две шепи вода на очите си, и отиде в хола, където вече я чакаше любимата й чашка, пълна догоре със силно кафе. Първата сутрешна цигара малко я примири със света. Майка й отдавна бе престанала да мърмори за вредата от тютюна. Преди две-три години, когато двете със сестра й бяха току-що пропушили, Мария дружеше с едно момче от горните класове. Та той един ден се обадил на майка й с предложение за среща. Казал й, че иска да си говорят нещо важно, касаещо дъщеря й. Срещнали се в едно кафене и момчето заявило, че майката трябва да дава пример на дъщерите си и да се откаже от вредния навик. Той самият отказал цигарите, за да въздейства на сестрите. Тя умирала от желание да си запали една с кафето, но стоически удържала до края на възпитателната среща, засрамена от сериозността на младежа. Тогава Магдалена си умираше от смях, като наблюдаваше как майка й като ученичка си крие от тях цигарите и се прави, че не пуши… Сега със свито сърце я гледаше как се опитва да си придаде бодър вид и си даде дума, че в деня, в който Мария оздравее, ще захвърли веднъж завинаги пушенето. И ще накара и майка си да се откаже. Изглеждаше много изморена, дори състарена. А беше толкова жизнена и по младежки възторжена, преди да се случи всичко това…
На вратата се звънна. Магдалена скочи, изтича да отвори и изпита чувството, че се е върнала в съня си. На прага стоеше Юли.
— Здравей, извинявай, че толкова рано те безпокоя, но ти нося тази книга…
— Юли! Знаеш ли, че точно този момент сънувах тази сутрин! — тя беше така впечатлена от съвпадението, че реагира преди дори да помисли.
— Мене ли? И как ме сънува? — той също бе изненадан.
— Не бързай да се радваш. Беше по-скоро кошмар. Там бяха още двама мои приятели и всичко свърши много зле. Просто съм много объркана, Юли… Подозирам всички за всичко!
— Мога ли с нещо да ти помогна? Ако искаш, можем да излезем някъде… Може пак да се разходим в парка… Ще се освободя към три, три и половина.