Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
Качи се на външния ескалатор, който я отведе в отдела за електронна обработка на информацията.
Завари Фийни на работното му място. Ирландецът носеше специални очила, зад които очите му изглеждаха големи колкото чинийки. Дебелите му пръсти умело боравеха с деликатните инструменти.
— Какво, да не би всички техници от отдела по поддръжка да са се разболели? — попита тя и приседна на ръба на бюрото му. В отговор Фийни само изръмжа. Ив търпеливо изчака, докато ирландецът постави в прозрачната купичка някакво микроскопично парченце сребрист метал и промълви:
— Някой шегобиец добре се е позабавлявал. Успял е да вкара някакъв вирус в компютъра на шефа.
— Успя ли да го поправиш? — обърна се тя към ирландеца.
— Не още. — Фийни взе с пинсети парченцето и внимателно го огледа. — Важното е, че открих вируса и го отстраних. Горкичкият, мъртъв е. Когато му направя аутопсия, ще имам повече информация.
Младата жена неволно се усмихна — типично за него беше да говори за чиповете и за другите компоненти като за човешки същества. Той върна парченцето в купичката, запечати я, свали очилата и примигна. Ив с умиление си каза: „Както винаги е със смачкани дрехи, косата му е щръкнала, а под очите му има тъмни сенки от умора. И въпреки това го харесвам точно такъв.“ Дължеше кариерата си на ирландеца, при когото беше изкарала обучението си. Той й беше предал тънкости на занаята, които Ив никога нямаше да научи от дисковете с лекции или от видеокасетите. Въпреки че Фийни вече не работеше в отдел „Убийства“, продължаваше да се обръща за помощ към него.
— Признай, че ти липсвах — закачливо изрече тя.
— Изобщо не съм забелязал отсъствието ти. — Ирландецът се ухили и посегна към чинийката със захаросани бадеми. — Е, как прекара тежкарския си меден месец?
— Идеално. — Тя също си взе от бадемите. След ранната закуска не беше хапнала нито залък. — Въпреки че през последния ден се наложи да вляза в ролята си на полицай. Задължена съм ти за информацията, която ми изпрати.
— За мен беше удоволствие. Не разбирам какво странно намираш в тези самоубийства. Хората са решили да сложат край на живота си — точка по въпроса.
— Може би си прав. — Ив замислено се огледа. Кабинетът на Фийни беше много по-голям от мизерната й канцелария, както се полагаше на по-високия му чин. Освен това ирландецът изпитваше ужас от малки помещения. Тук имаше дори телевизор, който беше настроен на канала за класически филми. На екрана се виждаше как спускат Индиана Джоунс в ров, пълен с отровни змии. — Все пак се натъкнах на нещо интересно.
— Ще го споделиш ли с добрия стар Фийни?
— Затова съм дошла. — Извади от джоба си диска, върху който беше прехвърлила данните за сенатора. — Тук има снимка на мозък, но не е много ясна. Можеш ли да я увеличиш?
— Излишен въпрос — знаеш, че мога всичко. — Той взе диска и го постави в компютъра си. Намръщи се, когато изображението се появи на монитора. — Скапана работа. Да не би да си снимала с миникамера направо от екран?
— По-добре е да не знаеш подробностите.
Фийни се обърна и все още намръщен, строго я изгледа.
— Май се движиш по ръба на закона, Далас.
— Умея да пазя равновесие.
— Да се надяваме, че няма да паднеш. — Фийни извади клавиатурата — предпочиташе да оперира ръчно. Пръстите му бързо занатискаха клавишите, сякаш беше пианист. Ив се приведе, но той нервно повдигна рамо. — Не ме притеснявай, малката.
— Изгарям от любопитство.
Постепенно изображението се проясни и стана по-контрастно. Младата жена се опита да обуздае нетърпението си, докато Фийни работеше и тихичко си тананикаше. На екрана на телевизора Харисън Форд се опитваше да се справи със змиите.
— Това е максималното, което мога да постигна с този компютър. Ако искаш повече, ще трябва да използвам главния. — Той я изгледа изпод око. — Но за това трябва да поискам специално разрешение.
Ив знаеше, че заради нея ирландецът е готов да наруши правилника и да рискува да бъде изправен пред съда.
— Засега ще се задоволя с онова, което имаме. Забелязваш ли нещо ето тук? — Тя посочи миниатюрното петънце.
— Забелязвам, че мозъкът на този човек е бил подложен на ужасна травма.
— Но това петънце съм виждала и преди. На две различни снимки.
— Не съм невролог, но предполагам, че би трябвало да го има.
— Абсолютно си прав — заяви Ив.
Прибра се вкъщи по-късно от обикновено. Съмърсет я посрещна на вратата и надменно изрече:
— Очакват ви двама… господа.
Сърцето на Ив се сви при мисълта, че от службата за охрана са разбрали за скритата й камера.