Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Оскъдни бяха признаците както за Празника на коронясването, така и за Велики Чазалайн. Перин нямаше представа как точно би трябвало да изглежда един празник тук, но в Две реки Денят на възпоминанието беше време за веселба и за забрава на зимните несгоди. Тук във въздуха бе надвиснало безмълвие, въпреки многото хора. Навсякъде другаде Перин щеше да си помисли, че неестественият зной е смъкнал духа на хората, но с изключение на обитателите на Предвратието, гражданите на Кайриен бяха суров и аскетичен народ. Поне повърхностно — за това, което можеше да лежи под повърхността, Перин не искаше и да си помисли. Уличните продавачи, които помнеше, бяха изчезнали заедно с музикантите, акробатите и куклените представления — сигурно бяха прогонени в дрипавия стан отвън стените. Тук-там плътно затворени, боядисани тъмно носилки се промъкваха през смълчаните тълпи, някои със знамената на Домове, малко по-големи от стърчащите отгоре цон. Чуждоземците изпъкваха, колкото и безцветно да бяха облечени, тъй като малцина освен тях яздеха. Айилците, разбира се, също изпъкваха. По петима или десетима, те крачеха сред широки просеки в тълпата; всички ги гледаха боязливо и където и да минеха, пространството просто само се отваряше пред тях.
Айилски лица се заизвръщаха към групата, пробиваща си път през множеството. Макар не всички да познаха Ранд в зеленото му палто, досещаха се кой ще да е този влагоземец, придружаван от Деви. Умислените им лица предизвикаха ледени тръпки по гърба на Перин. Накараха го да изпита благодарност към Ранд, че бе оставил назад всички Айез Седай. Като се изключеха айилците, Преродения Дракон се движеше сред река от безразличие, която се разделяше заради Девите и отново се затваряше след Аша’ман.
Кралският палат на Кайриен, Слънчевият палат или „Дворецът на Слънцето, изгряващо във великолепие“ — кайриенците страшно си падаха по величавите имена, всяко от които — по-натруфено от предишното — се издигаше на най-високия хълм, тъмна маса от квадратни камъни със стъпаловидни кули, надвиснали над всичко останало. Улицата, или „Пътя на короната“, се превърна в дълга просторна рампа и Перин си пое дълбоко дъх, когато тръгнаха нагоре по нея. Файле беше там, горе. Трябваше да е там, и в безопасност. Каквото и да беше станало, трябваше да е жива и здрава. Той опипа възела, придържащ юздите на Лястовица към седлото му, и потупа секирата на кръста си. Подкованите копита на конете закънтяха звънко по каменната настилка. Девите не издаваха никакъв звук.
Стражите при огромните, широко отворени бронзови порти наблюдаваха приближаването им и се споглеждаха. Бяха доста пъстри за кайриенски войници — десет мъже със златното Изгряващо слънце върху черните брони и с ленти с цветовете на Дома Сайган, завързани под остриетата на алебардите. Перин можеше направо да опише мислите, които им се въртяха в главите. Тринадесет мъже на коне, но без да бързат, и само двама в броня, единият от които — в червена, майенска. Неприятности можеха да дойдат само от Каралайн Дамодред и Торам Риатин, но не и от майенците. И освен това с тях имаше една жена и един огиер, които, разбира се, не можеха да създадат неприятности. Но все пак Девите, подтичващи пред конете, едва ли идваха за чашка чай. За миг всичко увисна на косъм. После една от Девите се забули и стражите настръхнаха, един се затича към портите, но направи само две крачки и спря, скован като статуя. Всички стражи се вдървиха — нищо по телата им не мърдаше освен главите.
— Добре — измърмори Ранд. — Сега завържете потоците и ги оставете за по-късно.
Перин потръпна. Ашаманите се бяха развърнали отзад по ширината на рампата; изглежда, използваха Силата. Осмината най-вероятно можеха да сринат целия дворец. Ранд навярно можеше да го направи и сам. Но ако тези кули започнеха да храчат железните стрели на арбалетите, щяха да загинат всички — нали бяха на открито на тази рампа, която вече никак не изглеждаше широка.