Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
Подредила съм масата с най-хубавия порцеланов сервиз, който открих. Сложих и свещи в сребърните свещници, В хладилника се изстудява бутилка бяло вино, а чиниите са затоплени във фурната. Дори пуснах любимия на Триш Енрике Иглесиас. Това е първата ми вечеря.
Стомахът ме присвива приятно, приглаждам престилката, отварям вратата на кухнята и се провиквам:
— Госпожо Гайгър? Господин Гайгър?
Трябва ми един гонг.
— Госпожо Гайгър? — провиквам се отново аз.
Отговор няма. По това време би трябвало да чакат вечерята. Връщам се в кухнята, вадя чаша и вилица и започвам да звъня.
Нищо не се получава. Ама къде се покриха тези хора?
Надничам във всички стаи на долния етаж, но се оказват празни. Неуверено се качвам по стълбите.
Да ни бе да пробват „Радостта от секса?“ Дали не трябва да ги оставя?
— Ъъъ… госпожо Гайгър? — провиквам се аз, този път по-тихо. — Вечерята е готова.
В другия край на коридора се чуват гласови и аз правя още няколко крачки.
— Госпожо Гайгър?
Неочаквано една врата се отваря рязко.
— За какво са парите? — Писва оглушително Триш. — Кажи ми!
— Не е нужно да ти казвам за какво са парите! — отвръща с крясък Еди. — Никога не е било нужно да ти го обяснявам.
— Ти нищо не разбираш!
— Как да не разбирам? — Имам чувството, че Еди ще получи удар. — Не ми казвай, че не разбирам.
Ясно. Очевидно не става въпрос за „Радостта от секса“. Отстъпвам тихо назад, но се оказва късно.
— Ами Португалия? — продължава да пищи Триш. — Спомняш ли си? — Тя изфучава от стаята като розово торнадо и се закована на място, когато ме вижда.
— Ами… вечерята е готова — мрънкам аз, забола поглед в килима. — Госпожо.
— Ако споменеш проклетата Португалия още един проклет път… — Еди изтрополява от стаята.
— Еди! — Прекъсва го подивялата Триш и кимва към мен. — Pas devant.5
— Какво? — мръщи се Еди.
— Pas devant! Les… Les… — Тя замахва с ръка, сякаш се опитва да призове липсващата дума.
— Domestiques6 — услужливо й подсказвам аз.
— Това е и моята стая! — заявява побеснял Еди, ала вратата вече е хлопната.
— Ъъъ… направила съм вечеря… — осмелявам се да обявя отново аз, само че Еди забързва към стълбите, без да ми обръща внимание.
Обзема ме истински ужас. Ако не седнат да изядат рибата скоро, тя ще се сгърчи и на нищо няма да прилича.
— Госпожо Гайгър? — Почуквам на вратата. — Притеснявам се, че вечерята ще бъде съсипана…
— И какво от това? — долита приглушеният й глас. — Не съм в настроение да ям.
Впивам поглед във вратата и не мога да повярвам. Прекарах целия скапан ден да им приготвям вечеря. Сега всичко е готово. Свещите са запалени, чиниите са във фурната. Не е възможно да откажат да вечерят.
— Трябва да се храните! — провиквам се аз и Еди спира по средата на стълбите. Вратата на спалнята се отваря и Триш ме поглежда изумена.
— Какво?
Добре. Сега трябва много да внимаваш.
— Всички трябва да се хранят — опитвам се да импровизирам аз. — Това е необходимо. Защо не обсъдите мненията си, докато вечеряте? Или поне за известно време забравете за тях! Пийнете по чаша вино, отпуснете се и не споменавайте… Португалия.
Щом казвам думата, усещам, че обстановката се нажежава.
— Да не би аз да съм я споменал — изръмжава Еди. — Мислех, че сме приключили с този случай.
— Споменах я само защото прекаляваше и все настояваше… — Гласът на Триш става по-пронизителен и тя бързо избърсва сълза от окото си. — Ти как мислиш, че се чувствам като… жена за показ?
Жена за показ ли? Не бива да се смея.
— Триш. — За мое изумление Еди бързо се връща по стълбите, колкото е възможно с напъпилото шкембе. — Никога повече не го казвай. — Той стиска раменете й и я поглежда в очите. — Винаги сме били равностойни партньори. Знаеш, че е така. Сиденам.
Първо Португалия, сега и Сиденам. Някой ден ще трябва да седна с Триш и бутилка вино и да я накарам да ми разкаже живота си.
— Знам — прошепва Триш.
Вдига поглед към Еди, сякаш те са единствените на този свят, и аз усещам как ме бодва болка. Тези двамата наистина са влюбени. Кавгата е забравена, докато се гледат в очите. Все едно, че гледам химическа реакция в действие.
— Да вървим да похапнем — предлага най-сетне Еди. — Саманта беше права. Ще похапнем заедно. Ще седнем и ще поговорим.
Той ме поглежда и аз се усмихвам от облекчение. Добре че стана така. Рибата все още има представителен вид… Остава ми само да пресипя соса в сосиерата…
— Добре, да вървим — подсмърча Триш. — Саманта, тази вечер ще вечеряме навън.
5
(фр.) — не пред. — Б.пр.
6
(фр.) — прислугата. — Б.пр.