Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
— Доставка от „Кухнята на майстора“ — заявява той. — Къде да оставя кашоните?
— А, да — отвръщам неуверено аз. — В кухнята, ако обичате. Благодаря.
Това е професионалното оборудване. Май е за мен, за професионалната готвачка. Надявах се да се забави още някой и друг ден.
— Какъв е този камион, Саманта? — провиква се Триш и слиза по стълбите в халат и пухкави пантофи. — Цветя ли носят?
— Кухненското оборудване, което сте ми поръчали! — Успявам да се представя като невероятно ентусиазирана.
— Чудесно! Най-сетне! — Триш ми се усмихва доволно. — Сега ще можеш да ни впечатлиш с готварските си умения! Довечера ще похапнем печена лакирана риба със задушени зеленчуци, нали става?
— Ами… да! — възкликвам отчаяно аз. — Защо не. — Внимавайте!
И двете отскачаме, докато двамата носачи минават с огромни кашони. Следвам ги в кухнята и наблюдавам как куповете се увеличават. Какво толкова са поръчали семейство Гайгър?
— Купихме ти абсолютно всичко — казва Триш, сякаш е прочела мислите ми. — Хайде! Отваряй! Знам, че нямаш търпение!
Грабвам един нож и започвам да разрязвам първия кашон, докато Триш се опитва да отвори друг с острите си като бръснач нокти. Изпод уплътнителите вадя блестящо… нещо от неръждаема стомана. Какво, за бога, е това? Поглеждам етикета. Тава за саварини.
— Тава… за саварини! — възкликвам аз. — Чудесно. Точно каквото ми трябваше!
— Поръчали сме само осем — обяснява притеснена Триш. — Дали ще са достатъчни?
— Ами… — Поглеждам я безпомощно. — Би трябвало да са достатъчни.
— Сега тенджерите. — Триш е отворила кашон с лъскави алуминиеви тигани и ми подава един. В очите й гори нетърпение. — Казаха ни, че тези са най-качествените. Така ли е наистина? Кажи ми като опитна готвачка.
Поглеждам тигана. Нов и лъскав е. Не мога да кажа друго.
— Нека да погледна — обаждам се аз и се опитвам да се представя като компетентен човек.
Вдигам тенджерата, за да я преценя, оглеждам дъното, прокарвам пръст по ръба и почуквам по повърхността с нокът.
— Да, качеството е много добро — заявявам накрая аз. — Добър избор.
— Чудесно! — грейва Триш и се заравя в следващия кашон. — Погледни тук! — Тя вади безразборно стиропора и някаква джаджа с дървена дръжка. — Никога не съм виждала подобно нещо! Какво е това, Саманта?
Зяпвам нещото и не смея да кажа и дума. Прилича на кръстоска между сито, ренде и тел за разбиване на яйца. Поглеждам кутията, за да се измъква, само че етикетът е скъсан.
— Какво е това? — пита отново Триш.
Хайде! Нали съм опитна готвачка? Очевидно трябва да знам какво е това.
— Използва се за високо специализирана техника при готвенето — решавам най-сетне аз. — Високо специализирана.
— Какво се прави с това? — Триш го гледа недоумяващо. — Покажи ми! — Тя ми подава непознатата вещ.
— Ами… — Поемам я от нея. — Това е нещо като разбивачка… кръгови движения… за да не се натоварва китката… — замахвам няколко пъти във въздуха. — Нещо такова. Трудно ми е да ти покажа без… ами… трюфелите.
Трюфели ли казах? Това пък откъде дойде?
— Когато се случи да го използвам, ще ви покажа — бързам да обясня аз и го оставям на плота.
— На всяка цена. — Триш е очарована. — Как се казва?
— Знам го като… разбивачка на трюфели — отвръщам най-сетне аз. — Може да има и друго име. Да направя ли по едно кафе? — питам бързо аз. — Ще разопаковам по-късно.
Включвам чайника, посягам към кафеника и поглеждам навън. Натаниъл е отпред в градината.
Господи! Трябва да действам с повишено внимание. Та аз съм си паднала по него сто процента и не знам какво да правя.
Не мога да откъсна очи от този мъж. Слънчевите лъчи си играят с краищата на кестенявата му коса. Облечен е в някакви стари, протрити дънки. Докато го наблюдавам, той вдига някаква купчина, пренася я и я хвърля на нещо като торище.
Веднага си го представям как ме грабва на ръце по съвсем същия начин. Завърта ме без всякакво усилие в едрите си силни ръце. Ами да, не е възможно да тежа повече от чувал с картофи…
— Как мина уикендът ти, Саманта? — Гласът на Триш прекъсва мислите ми. — Почти не беше тук. Да не би да си ходила до града?
— Бях у Натаниъл — отвръщам аз, без да мисля.
— Натаниъл ли? — Триш ми се струва силно учудена. — Градинарят ли? Защо?
Веднага осъзнавам грешката си. Не мога да й обясня, че съм била при майка му, за да ми дава уроци по готварство. Зяпвам я глупаво и се опитвам да измисля някаква убедителна причина.
— Само за да кажа здрасти… — отвръщам най-сетне аз и усещам, че пелтеча. Да не говорим, че бузите ми пламтят.