Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
— Всъщност… — Насилвам се да говоря непринудено. — Всъщност, връзката не беше чак толкова неприятна. Имам чувството, че вече я преодолях.
Натаниъл вдига поглед и заслонява очите си с длан, за да не му блести слънцето.
— За една седмица си преодоляла връзка, продължила седем години?
Казано по този начин, звучи доста неправдоподобно. Започвам да мисля бързо.
— Аз съм много решителен и издръжлив човек — заявявам накрая. — Също като… ластик съм.
— Ластик — повтаря думата той, а по изражението му не успявам да разбера какви мисли се въртят в главата му.
Ластик ли казах? Не може да бъде. Какво толкова, в ластика има известен сексапил.
Натаниъл ми подава китката мента. Поглежда ме така, сякаш се опитва да разбере какво мисля.
— Мама каза… — Той замълчава и забелязвам, че се чувства неловко.
— Какво? — питам смутено аз. Значи са ме обсъждали.
— Мама се чудеше дали не си била… дали не са те малтретирали. — Той извръща поглед. — Доста си напрегната и стресирана.
— Не съм напрегната и стресирана! — отвръщам веднага аз.
Може и да съм малко напрегната и стресирана.
— По принцип съм напрегната — обяснявам аз. — Не съм малтретирана, няма такова нещо. Просто… през всичкото време се чувствах… бях като в капан.
Думата ме изненадва.
Спомням си живота в „Картър Спинк“. На практика живеех в офиса, седмици наред нямах минута почивка. Носех купове работа вкъщи. Всеки час отговарях на имейли. Може би наистина съм била в капан.
— Сега вече съм добре. — Отмятам косата си назад. — Готова съм да продължа напред… да започна нова връзка… нещо по-неангажиращо… каквото и да е…
И флирт за една нощ ще свърши работа… Вдигам поглед към него и се питам дали зениците ми си разширени, а след това небрежно вдигам ръка към ухото, за да се види добре китката ми. Настъпва неловко мълчание, подчертано единствено от жужащите насекоми.
— Според мен не бива да се впускаш лекомислено в нова връзка — отбелязва Натаниъл. Отдръпва се, без да срещне погледа ми, и започва да оглежда листата на храста.
Гърбът му е стегнат. Усещам как кръвта нахлува в лицето ми. Той ме отряза много тактично. Просто не желае да има нищо общо с мен.
По дяволите. Ужасно. Застанала съм до него, униформата ми е къса, следвам всички указания за езика на тялото, само дето не му се хвърлих на врата… А той ми показва, че не се интересува.
Унизителна работа. Трябва да се махна. Трябва да изчезна.
— Прав си — съгласявам се притеснено аз. — Прекалено рано е… за да мисля за подобно нещо. Може би идеята не е никак добра. Ще се постарая да си върша работата. Готвене и… така нататък. Трябва да продължа напред. Благодаря за подправките.
— Пак заповядай — отвръща Натаниъл.
— Да, добре. Доскоро.
Стискам китката, врътвам се, прекрачвам стената, този път без да се спъна, и се отправям по чакълестата пътека към къщата.
Сломена съм. Ето това е тя, новата Саманта.
За последен път търча след мъж. Няма да се случи повече. Стратегията, на която разчитах досега да си чакам търпеливо, да не ми обръщат внимание и да предпочетат друга, е милион пъти по-добра.
Както и да е. Пет пари не давам. А и така е най-добре. Наистина трябва да се заема с работата си. Щом се върна в къщата, ще отворя дъската за гладене, ще включа ютията, ще пусна радиото и ще си направа едно чудесно силно кафе. Това ще бъде най-важното за мен отсега нататък. Ще се съсредоточа над ежедневните си задължения. Няма да се оставя на някакво тъпо увлечение по градинаря. Плаща ми се, за да си върша работата и точно така ще направя.
Към десет вече бях изгладила десет ризи, бях готова с една пералня пране и бях минала с прахосмукачка хола. По обяд бях избърсала прахта и минала с прахосмукачка стаите на долния етаж, а огледалата блестяха, след като ги изчистих с оцет. Към пет бях приключила с нова пералня дрехи, зеленчуците бяха готови, дългият ориз бе сварен на пара, а плодовете — подредени за желираната торта. Всичко бе изпълнено според указанията на Айрис.
В седем вече бях изхвърлила прегорялото многолистно тесто, бях направила ново и бях готова с тортата, дори й сложих глазура от затоплен конфитюр от кайсии. Зеленчуците бяха задушени в олио и чесън, докато омекнат. Зеленият боб беше бланширан. След това пъхнах рибата в печката. Междувременно пийнах няколко глътки вермут, за да съм сигурна, че няма да хвана колит от притеснение, не че това помогна.
Лицето ми е аленочервено, а сърцето ми бие като за световно, докато шетам из кухнята, и ми се иска времето да спре поне за малко, за да успея… иначе съм добре. Дори съм вън възторг. Та аз наистина успях сама да приготвя вечеря… успях! Като изключим гъбеното фиаско. Добре че навреме го изсипах в боклука.