Повелителката на метлата
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Тодорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повелителката на метлата». Краткое содержание книги:
Саманта губи самообладание, качва се на първия влак, който вижда, и се озовава някъде в провинцията. Когато спира пред една огромна къща да пита за пътя, собстовениците решават, че е икономката, която очакват, и й предлагат работа. Те нямат представа, че са наели правистка, завършила Кеймбридж с коефициент за интелигентност 158, а Саманта дори не знае как се пуска печката.
Ще разберат ли работодателите й, че тя е известен адвокат в Ситито?
Ще я настигне ли старият й живот?
А дали тя ще се върне към него?
Източник: http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=640718
Леле боже.
Не съм сигурна дали ще успея да престана да мисля за него след този поглед.
— Саманта? — Айрис грабва ютията от ръката ми. — Ще изгориш ризата!
— Ау! — Идвам на себе си. — Извинявай. Аз… просто се разсеях.
— Бузите ти поруменяха. — Айрис слага длан на бузата ми. — Добре ли си, миличка?
— Сигурно е от… парата. — Започвам да гладя отново, а лицето ми е като току-що излязло от фурната.
Айрис отново започва да ме инструктира, ала аз не чувам и дума. Докато движа ютията напред-назад като слепец, не спирам да си мисля за: а) Натаниъл, б) Натаниъл без риза и в) дали Натаниъл си има гадже.
Накрая разтърсвам изгладената риза с ръбове точно където трябва.
— Браво! — хвали ме Айрис и ръкопляска. — С малко практика ще се научиш да свършваш една риза за четири минути.
— Изглежда страхотно — усмихва се Натаниъл и протяга ръка. — Благодаря.
— Няма защо! — Усещам, че се изкисквам с дрезгав глас и бързо извръщам поглед, а сърцето ми е готово да изскочи.
Браво, супер. Само един поглед към голите му гърди и аз загубих ума и дума.
Честно казано, не съм и предполагала, че съм такава плиткоумна патка.
13
Той няма гадже.
Изкопчих го от Триш снощи, докато се преструвах, че разпитвам за съседите. Имало някакво момиче в Глостър, но той приключил с нея преди месеци. Пътят е чист. Сега ми трябва стратегия.
Докато се къпя и обличам на следващата сутрин, съм обсебена от мисли за Натаниъл. Знам, че се държа като четиринайсетгодишна глупачка, че в скоро време ще започна да пиша по стените „Саманта обича Натаниъл“ и ще рисувам сърчица. Пет пари не давам. Да не би докато бях зряла, хладнокръвна професионалистка, да ми вървеше повече?
Сресвам се, поглеждам към зелените поля, обгърнати в мъгла, и кой знае защо ми става леко на сърцето. Няма причина да съм щастлива. Ако погледнем внимателно, при мен е пълна катастрофа. С успешната ми кариера е свършено. Семейството ми няма представа къде съм. Изкарвам нищожна трошица в сравнение с преди и върша работа, която се състои в прибиране на мръсното бельо, което работодателите ми са разхвърляли по земята.
Въпреки това си тананикам, докато оправям леглото.
Животът ми се е променил, променям се и аз с него. Сякаш старата праволинейна Саманта се е превърнала в парцалена кукла. Хвърлила съм я във водата и тя започва да се разпада пред очите ми. На нейно място се появявам аз. Това ново „аз“ има много възможности.
Никога преди не ми се е случвало да преследвам мъж. Но до вчера никога не бях скубала пиле. След като можах да направя това, нищо не ми пречи да поканя един мъж да излезем, нали? Старата Саманта щеше да чака той да направи първата крачка. Не и новата Саманта. Гледала съм филми за ходенето по срещи по телевизията. Знам какви са правилата. Трябва да изглеждаш добре, да използваш подходящия език на тялото и да флиртуваш до насита.
Изправям се пред огледалото и за пръв път от пристигането оглеждам външния си вид напълно безпристрастно.
Веднага съжалявам. По-добре да си живея в невежество.
Първо, нима е възможно някой да изглежда добре в синя униформа? Посягам към колан, стягам го на талията и вдигам престилката така, че полата да се скъси няколко сантиметра. Нали така правехме в училище.
— Здрасти — казвам аз на отражението си и лекомислено отмятам коса. — Здрасти, Натаниъл. Здрасти, Нат.
Сега ми трябва очна линия — колкото повече, толкова по-добре, дори нескопосано сложена, и ще стана отново на четиринайсет във всяко отношение.
Посягам към тоалетната чантичка и цели десет минути ту слагам грим, ту го бърша, докато най-сетне постигам сравнително естествен ефект, който успешно подчертава каквото трябва. Може пък да се окаже, че съм пропиляла напразно тези десет минути. Нямам представа.
Сега да се заема с езика на тялото. Намръщвам чело и се опитвам да си спомня правилата от телевизията. Ако някой мъж привлича дадена жена, зениците й се разширяват. Освен това тя, без да мисли, се навежда напред, смее се на шегите му и открива китките и дланите си.
Навеждам се за опит към отражението си и показвам ръце.
Приличам на Христос.
Ще се опитам да се засмея като изкусна флиртаджийка.
— Ха-ха-ха! — пробвам аз. — Невероятно смешно!
Сега пък приличам на Христос в ролята на някой веселяк. Не съм сигурна дали това ще ми помогне.
Слизам долу, дръпвам завесите и оставям яркото утринно слънце да нахлуе, докато прибирам вестниците от изтривалката. Тъкмо оглеждам „Котсуолд пропърти магазин“, за да се ориентирам в цените на къщите, когато на вратата се звънва. Някакъв тип в униформа, стиснал папка, е застанал отпред, а на алеята е спрял камион.