Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Разбира се отново Херодот е този, който първи съобщава за използването на камшика като символ на властта със същото безусловно значение, каквото е и скиптъра за върховната власт в Константинополската империя. Когато говори за разбунтуваните роби на скитите гръцкият историк също казва, че скитите чрез камшиците си укротили разбунтуваните роби.
Символите на властта, сред които е камшика датират от дълбока древност и следователно, както това важи и за хаганската институция не могат да се определят като „тюркски“.
Проследявайки внимателно употребата на понятието „княз“ в славянската книжнина, ученият сигурно ще забележи, че тя е използвана и като синоним на по-късната „Цар“ (от „цясар“ = кесар) и на тюркската, нека така да бъде наречена за удобство, титла хаган. Доказателствата за синонимния характер на „княжение“ с „царство“ и „хаганат“ е превода, който съществува в старобългарските текстове на гръцки документи, както и езика на Библията в нейния старославянски превод.
В старобългарската литература „княз“, „гаган“ и „цар“ са използвани с едно и също значение. Когато се говори за последните дни на света и се пророкува за последния цар Михаил, старобългарският писател използва три различни титли — княз, хаган и цар.
В преводните летописни книги през Средновековието гръцката дума „архонт“, с която най-често се обозначава титлата на българския владетел от византийските автори е преведена като „княз“. Очевидно българските преводачи възприемат висшето самодържавно достойнство на владетеля по този начин — като княжеско. Прилагането на титлата „княз“ за св. цар Борис Покръстител също свидетелства в същата насока. Когато за един канонизиран от Църквата владетел се използва друга титла това означава, че разликата между двете се намира в религиозно-политическата теория, която ги обосновава, а не в самостоятелното традиционно значение на титлата.
Най-голямото доказателство за княжеската титла като символ на висшата власт, но през езическия период, е нейното използване в славянските преводи на Св. Библия от старогръцки. Светото Писание предоставя няколко решения на въпроса за значението и подтекста при употребата на владетелската титулатура. Понятието „княз“ от старославянския превод се среща в книга Битие 49:10 в смисъл на скиптър. Синонимният характер на върховния символ на властта-скиптъра, който се „държи“ от императора или царя на света и титлата „княз“ в Библията предполага едно по-различно разбиране за достойнството на княжеския титул.
Съвсем ясно се забелязва отношението между скиптъра (княза) и законодателната власт (верската обвързаност). Другият начин на тълкуване на понятието „князъ“ в старославянския превод на Светото Писание е в смисъл на „жезъл“. В това му значание се открива в книга на Естир 8:4. По сега действащия Синодален превод този текст преводът отново означава скиптър.
Понятието „княз“, преведено като „скиптър“ в новобългарския превод притежава същия свещен смисъл, който притежава на славянски и който се е запазил в полски и чешки език.
Следователно княжеският списък в Именника несъмнено съдържа по-разширена представа за върховната власт, упражнявана от старобългарските владетели в Плиска и Преслав до военно-политическата катастрофа през 1018 г.
От всичко казано може да се заключи, че изследователят няма подкрепено с факти и тълкувания устойчиво основание да приеме титлата „княз“ като късна славянизация на прабългарската (!?) титла „хан“. Традицията на славянската книжнина, смисълът, по който се превеждат гръцките титли от и на славянобългарски език, преводът на Светото Писание и логико-концептуалната ненадежност на историографското прехвърляне на „хаган“ и „хан“ към титлата на българския вожд по-скоро подкрепят, отколкото да опровергават Именника в настояването му, че „къняз“ е истинската висша титла на българите. Най-ясен и нееднозначен пример в подкрепа на Именника е засичането на двете титли на Тервел (княжеска и кесарска) и съпоставката му с хаганската власт у аварите. Ако Тервел, или което и да било лице от Именника носеше титлата „хаган“ средновековният летописец щеше да го отбележи, както отбелязва двойното прозвище на рода Дуло и белегът на властта — остриганите глави. Още повече, че за руските князе се използва синонимната им титла — „каган“.