Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— „Хиеро — отчаяно зовеше мечока, — Хиеро (приятелю) защитник! Къде си? Как говориш (с мен)? Защо така странно?“
Свещеникът спря потопа и започна да обяснява бавно какво и как е направил. За пореден път се удиви на бързината, с която мечокът го разбра и освои новия начин на връзка. Помисли си, че мозъкът на едно мече е не по-малко сложен от човешкия и че интелектуалните способности на Хърм могат да се сравнят със собствените му.
— „Намирам се в плен на Нечестивия — предаде му съобщение. — Държат ме на остров, чието местоположение не зная. В близко време ще се опитам да избягам, тъй като очаквам да ме изтезават. Къде сте и какво е станало с вас?“
Хърм разказа за злощастията на тяхната троица. При схватката на плажа, в резултат на която, както предполагали, Хиеро е бил убит, те почти не пострадали. Бягали с всички сили по крайбрежието на запад пред орда лемути. Трябвало да навлязат в Сврачешкото блато, където Косматите Ревльовци загубили дирите им. С големи трудности си проправяли път. Заобиколили местата на засадите и отново се оказали на крайбрежието. Разположили се на лагер близо до мястото, където бил хванат Хиеро. Враговете повече не ги търсели. Това доказвало, че смятат животните и жалкото девойче-робиня за съвсем безопасни. В края Хърм съобщи, че от мига на пленяването на свещеникът е минало ден и половина. После запита: какво смята да прави неговият приятел Хиеро?
Свещеникът се замисли известно време. Глупаво е да разчита на момичето, което нищо не разбира от корабоплаване, както и на мечока, знаещ още по-малко за това, да не споменава лорса, който не би се побрал в никаква лодка. Трябваше да разчита само на собствените си сили. Единствено можеше да се договорят за място на срещата.
— „Вървете на запад — предаде им той. — Намерете някой залив, в който малък кораб или лодка може да спре тайно на брега. Чакайте ме там. Аз ще дойда или ще се свържа с вас. Нечестивият не знае нищо за канала, който използувам“.
Сетне помоли Хърм да му предаде зрителна картина на мястото, което ще изберат и да му съобщи приблизително, на какво разстояние се намира от залива, където стана схватката. Това му беше достатъчно да избере правилната посока. Предаде поздрав на Лучара и прекъсна връзката. Планът за бягството беше вече готов и не биваше да отлага изпълнението му. А също така не знаеше, колко време щяха да го оставят необезпокояван.
Отново проникна в мозъка на адепта, който продължаваше да го следи със странния апарат. И повтори ужасният опит с нахлуването в разума и чувствата на чародея на Нечестивия, които бяха съсредоточени на него. После започна да внедрява предпазливо мисъл, която би могла и сама да се зароди в подсъзнанието. „Затворникът е прекалено спокоен. Подозрително е. Трябва да изключа машината и да отида на проверка. Трябва да го проверя!“ Като отново и отново изпращаше тази простичка мисъл Хиеро постепенно увеличаваше силата й. Адептът, който бе майстор на менталните науки, не трябваше да определи източника на появата й. Миг след миг, крачка по крачка Хиеро усилваше натискът над разума на противника. Заедно с това с помощта на чуждите очи наблюдаваше таблото на машината.
Внезапно се раздаде остро щракане. Мъждукащите по таблото огънчета изгаснаха, престана да свети стъклената тръба и в помещението стана съвсем тихо. Хиеро усети, че изчезна натискът над собствения му мозък. И преди адептът да се надигне от креслото, свещеникът нанесе удара си. Защитната преграда беше махната и без да се бои за безопасността си човекът шибна съзнанието на врага, преди той да се усети. Като действуваше по двата ментални канали, Хиеро мигновено завладя мозъка на магьосника, спря се за секунда-две и продължавайки напълно да контролира съзнанието му, се огледа на всички страни. Не откри никакви признаци на тревога или опасност — очевидно телепатичната атака остана незабелязана от никого, освен обекта на нападението.
Миг по-късно заповяда на пленника си, вързан с невидими, но несъкрушими въжета, да тръгне към килията му и да го освободи. В това имаше определен риск, тъй като адептът можеше да няма ключове. Но свещеникът предполагаше, че на лицата с такъв ранг са достъпни всички помещения на Манун. С очите на противника Хиеро видя напускането на стаята с машината и излизането в коридора. Но не само очите, а и ушите на врага се оказаха на разположение на свещеника. Когато назад в коридора се чуха някакви крачки, адептът се подчини на заповедта му, скри се в тъмна стенна ниша и изчака там, докато минаващият човек не се скри зад ъгъла.