Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
О’Донован четеше синкавия бюлетин за неразкритите убийства. Той взе подадения лист, без да вдигне поглед.
— Благодаря.
Униформената полицайка се обърна към вратата.
— Полицай — каза О’Донован.
— Да?
— Остави я отворена. — Той й се усмихна. — И да не настинеш.
Тя се изчерви и си тръгна с наведена глава.
О’Донован облиза устни. Чудеше се защо всички жени полицайки в центъра приличат на дребни джуджета, докато онези в главното полицейско управление имаха вид на кинозвезди. После престана да се чуди. Знаеше защо.
Прочете четливо написаното съобщение и се намръщи.
— Страхотно — промърмори под нос. После смачка листа и го хвърли в кошчето. — Как можах да се набутам така? — Той остави бюлетина върху бюрото, преплете пръсти на тила на русата си глава и се изпъна назад, докато гръбнакът му изпука. Вдигна глава към ниския таван и въздъхна дълбоко на няколко пъти.
Майкъл О’Донован имаше толкова много работа, че вече му се повръщаше. Отговаряше като сержант за работата на участъка Център-север, което означаваше, че ръководи всичко, макар лейтенантът да беше титуляр. Но както във войската, и тук заместниците вършеха цялата работа. О’Донован отговаряше за назначенията на детективите по делата, той надзираваше напредъка на разследванията, разпределяше радиоколите и оборудването, проверяваше дали документите са издадени навреме и поддържаше връзка с останалите сектори на управлението, които може да потрябват по време на следствието. На О’Донован му се струваше, че от 2 500 случая годишно все по-малко вече се разрешават лесно и се приключват бързо, за да бъдат изпратени в съда. С увеличаването на тежките престъпления и прилива на евтино огнестрелно оръжие в ръцете на все по-млади и диви социопати, кражбите и убийствата вървяха към категорията на „мистериите“ — прекалено много неразкрити и висящи дела, заради които човек като О’Донован изпитваше отговорност и срам. Искаше да се справя добре, което нямаше нищо общо с придобиването на по-висок чин или слава. За О’Донован да се справя добре означаваше да изпълни задачата си.
Той се беше уволнил от армията през 1980 година като недоволен двадесет и три годишен младеж. С право беше очаквал да направи кариера като военен и да бъде такъв през целия си живот. Но се върна в родния Ню Йорк, защити бакалавърска степен в „Джон Джей“, след това веднага постъпи в Академията и я завърши след шест месеца с почти пълен отличен. Следваха две години в униформа, още една година цивилен в отдела за автокражби, след което му дадоха златна значка и чин патрулен полицай. О’Донован се издигаше към върха. Щеше да служи в един от специалните екипи за разследвания на Управлението за борба с тероризма, кражбите или наркотиците. Нямаше да бъде един от онези обикновени полицаи, които изслужват двадесетте си години и се оттеглят спокойно в пенсия на някоя яхта във Флорида.
Но ето го сега, вече отслужил половината от кариерата си, а сякаш всеки път, когато се приготви да тръгне напред, проклетата му съвест го дърпа назад. Съвсем наскоро беше захапал голям случай с кражба от местния клон на „Кемикъл банк“. Шестима въоръжени мъже застреляли стария пазач и откраднали почти един милион долара. О’Донован работи денонощно. Гонеше деветимата мъже и една жена от екипа си, докато хванаха извършителите в Бруклин. Една важна клечка от екипа по разкриване на тежки престъпления покани О’Донован да се занимава с този случай. Но докато хората от екипа му бяха потънали в други, по-дребни случаи, а той се занимаваше с това дело денонощно, вместо да се подмазва на когото трябва, някой друг зае мястото в групата за разкриване на тежки престъпления.
А пък сега беше сезонът на гриповете. О’Донован беше потънал до гуша в работа. Често се подвизаваше на улицата, извършвайки разследвания на местопрестъплението. Работа, с която не се беше занимавал от години. Здрав и силен, както може и да се очаква от бивш сержант от Специалните сили, той ругаеше собственото си здраве. Сержантът от Седемнадесети участък лежеше с бронхопневмония и затова наредиха на О’Донован да замества и него. Което си беше трудна работа, след като една трета от хората на Седемнадесети участък бяха прехвърлени към отдела по организирана престъпност.
Точно поради тази причина той се оказа замесен в разследването на тази експлозия в израелското консулство, което се намираше под юрисдикцията на Седемнадесети участък. Случаят беше голям и даваше възможност за постъпване в целевата група за борба с тероризма. Но О’Донован не искаше да има нищо общо с него.
— Хей, О-Ди. — Джери Байндър надникна през вратата на О’Донован. Байндър беше мускулест, четиридесет и пет годишен мъж, който всеки ден тренираше щанги и никога не пропускаше да вдигне своите 120-килограмови железа. — Обядва ли вече?