Черният еднорог

Поеха на път скоро след събуждане. Бен и Дърк водеха — в зависимост от това как се разбира думата „водя“, защото и този път Дърк, изглежда, знаеше къде отива Бен преди него самия. Гномите вървяха подире им. Филип и Сот гледаха да си нямат много работа с Еджууд Дърк. Държаха се на разстояние от котарака и го гледаха, както се гледа змия. Филип явно накуцваше, а китките и ръцете на Сот бяха с доста обгоряла козина. На никой не му се щеше да говори за това, как се бяха наранили, и Бен ги остави на мира.

Крачеха равномерно, от безоблачното небе слънцето грееше, във въздуха се носеха уханията на цветя и плодни дръвчета. Забелязваха се следи от повяхването. Все още дребни, но видими и Бен отново се замисли за Мийкс, който се криеше зад маската на краля, и за демоните, които можеше да призове отново от Абхаддон, за западането на магията на земята и отслабването на живота. Това го накара да ускори крачка, чувстваше, че времето му се изплъзва. Още не се бе домогнал до загадката на своето преобразяване. Не разбираше също и защо черният еднорог се е върнал в Отвъдната земя и защо Мийкс толкова държи на него. Знаеше само, че между всички тези събития има някаква връзка и той трябва да я разбере, за да оправи целия този хаос.

И докато разсъждаваше за всичко това, отново се замисли за Еджууд Дърк. Не можеше да се освободи от усещането, че този котарак съзнателно крие нещата от него, макар че явно можеше да му даде някакво обяснение. Бен с основание подозираше, че Дърк не се е натъкнал на него случайно онази нощ в Езерната страна, а го е търсил съзнателно, че не е тръгнал да го придружава, воден от най-обикновено любопитство, а с определена цел. Дърк нямаше да му каже нищо, ако сам не реши; а като се имаше предвид особняшката му природа, сто на сто не можеше да разчита на подобно обяснение. Въпреки всичко Бен не можеше чисто и просто да се примири с присъствието на това животно, без някакво разумно обяснение поне за това, какво го е довело при него.

Към обяд, когато отдалеч се появиха очертанията на Дълбокия свлек, той отново понечи да поговори с котарака. В края на краищата се бяха оказали неколцина. Имаше го черният еднорог. После еднорозите, скицирани в намерените магически книги — по-точно в едната от тях, другата бе обгоряла по средата. Съществуваха и вълшебните еднорози, изчезнали преди векове по пътя от Отвъдната земя към тленните светове. В момента го занимаваше легендата за вълшебните еднорози. Вече беше убеден, че трябва да има някаква връзка между черния еднорог и рисунките в магическата книга. Защо иначе Мийкс ще изпрати сънища и за еднорога, и за книгата? Защо се стремеше към тях с такава настоятелност? Въпросът бе, дали съществуваше някаква връзка между магическите книги, черния еднорог и изчезналите вълшебни еднорози. Такава връзка му се струваше невероятно съвпадение, но дали пък не би било още по-невероятно да я няма. Явно между магическите книги, черния еднорог и вълшебните еднорози съществуваше някаква връзка, в която се криеше магия, и той беше готов да се закълне в живота си, че Мийкс търси власт тъкмо над тази магия.