Молитвената песен

Вече се смрачаваше, когато Аланон им даде знак да спрат. Усещаха умора и болки по цялото тяло от целодневното яздене. Завързаха конете сред група огромни дъбове и им дадоха малко вода и храна, колкото да не издъхнат. Продължиха напред пеша. С приближаването на нощта мракът около тях се сгъстяваше, а в тишината се разнесе тих, далечен грохот, който увисна във въздуха. Несломим и самоуверен, друидът ги поведе напред, като подбираше пътя с чувството на човек, който познава местността. Нито за миг не се поколеба. Безмълвни като сенките наоколо, тримата се промъкваха между дърветата и шубраците и постепенно се сляха с нощта.

— Какво ли ни предстои да правим? — шепнеше си Брин наум. На каква ли тъмна цел на друида ще служим тази нощ?

В един момент дърветата пред тях се разредиха. В сивкавия здрач се извисяваха скалите на Паранор, отвесни и високи, а на върха им се виждаше замъкът на друидите, наречен Централната кула на крепостта. Тя се издигаше високо в небето, забит в земята чудовищен гигант от камък и желязо. Боботенето, което бяха чули преди малко, идваше от крепостта и планината, върху която тя беше изградена. Колкото повече приближаваха, толкова по-силно ставаше то — равномерно, угнетяващо тракане на механизми, което се носеше някъде отдълбоко и разкъсваше тишината наоколо. Пламъкът на факлите приличаше на очи на сатаната, които надничаха от тесните, покрити с решетки прозорци, кървавочервени и зловещи на фона на нощното небе. Димът им се виеше и разпръсваше в мъглата. Някога друидите бяха влезли в залите отвъд и това е било беше времето на просвещението и на голямото обещание за човешките раси. Тази епоха обаче беше отминала. Сега единствените обитатели на Паранор бяха гномите и Призраците Морди.

— Чуйте ме — изведнъж прошепна Аланон и те се наведоха към него. — Слушайте какво ще ви кажа и не задавайте въпроси. Духът на Бремен ме предупреди. Паранор е в ръцете на Призраците Морди. Те търсят в стените на крепостта скритите истории на друидите, за да увеличат силата си. И в миналото тя е била завземана от врагове, но те винаги са били прогонвани. Този път обаче нещата могат да се развият по друг начин. Това ще означава краят на всичко, което е било досега. Векът свършва и Паранор трябва да изчезне от лицето на земята.

Планинецът и девойката от Вейл погледнаха изумени друида.

— Какви ги говориш, Аланон? — попита вбесена Брин.

Очите на друида блестяха в нощта:

— Казах, че докато съм жив и вие докато сте живи — а може би и докато са живи вашите деца и децата на вашите деца — нито един човек няма да стъпи зад стените на Крепостта след тази нощ. Ние ще бъдем последните. Ще влезем в крепостта през тунелите в по-ниската й част. Призраците Морди и гномите, които тършуват вътре, все още не знаят за тях. Ще отидем там, където силата на друидите е престояла векове наред и с тази сила ще изолираме крепостта от човечеството. Трябва обаче да побързаме, защото всичко, което бъде открито в Крепостта тази нощ, ще загине — дори и ние, ако не сме достатъчно бързи. В момента, в който магията бъде открита, няма да има време да се спасим от нея.