Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Може би лошото й предчувствие се беше породило най-вече от Призрака Морд, а не толкова от противния ден, от тайните намерения на друида; когото следваше или от страха, който я облада, когато разбра силата на песента на желанията. Причината за предчувствието й беше Призракът. Аланон я беше уверил, че нямало други. Но това беше толкова ужасно зло същество. Появи се безшумно, нападна светкавично и безпощадно, а после изчезна пак така бързо, както се беше появило, оставяйки след себе си само пепел. То сякаш беше нещо, което идваше в живота от смъртта, където отново се връщаше, без лице, без форма, нещо без самоличност, но толкова ужасяващо.
Не можеше да няма и други. Не знаеше колко бяха на брой, пък и не искаше да знае. Сигурно бяха много и всички те я търсеха. Усещаше го инстинктивно. Призраци Морди — независимо къде се намираха, независимо какви им бяха тъмните намерения — те щяха да я издирват. Друидът каза, че бил само един. А този един ги беше открил. След като един го беше сторил, значи и другите можеха да ги открият. И как така този един беше успял да ги намери? Аланон беше отминал въпроса и без да отговори. Съществото по някакъв начин беше изникнало на пътя им и тръгнало след тях. Сега чакаше подходящия момент да ги нападне, когато преценеше, че друидът е отслабнал. Брин обаче допускаше, че то беше проследило друида още когато той е тръгнал да бяга от Източната земя. Ако предположенията й бяха верни, значи то е отишло първо в Шейдската долина, и при Джеър!
Странно, но преди известно време, за един кратък миг, докато следваше пътя си в сивотата на утрото, сама с мислите си, оградена от вятъра и студа, тя усети докосването на брат си. Изпита чувството, че той я гледа. Видението му сякаш се приближаваше някъде отдалеч, през разстоянието което ги делеше. Сякаш искаше да я открие, докато тя си пробиваше път през огромните скали на Драконовите зъби. Но в миг докосването изчезна и Джеър остана далеч, толкова далеч, колкото и дома, в който го беше оставила, за да го пази.
Тази сутрин тя се притесни за безопасността На Джеър. Призракът може да е отишъл първо в Шейдската долина и да е открил Джеър въпреки уверенията на Аланон. Друидът не допускаше подобно нещо, но на него не можеше да се вярва напълно. Аланон пазеше тайни и всичко, което разкриваше, беше онова, което искаше да се знае — нищо повече. Той винаги се беше държал така с Омсфордови, още с първата му поява при Ший.
Отново се замисли за срещата му с духа на Бремен в Шейлската долина. Между тях се случи нещо, което друидът предпочете да скрие — нещо ужасно. Въпреки уверенията му в противното, той беше научил нещо, което го беше разстроило неимоверно много. Нещо, което дори го беше уплашило. Дали пък това, което беше научил, не се отнасяше и до Джеър?
Тази мисъл я преследваше. Усещаше, че ако нещо се случеше на брат й и друидът разбереше, той нямаше да й го каже. Нямаше да допусне нищо да попречи на задачата, която й беше отредил. Когато решеше твърдо нещо, той беше не по-малко потаен и ужасен, отколкото врага, който те се мъчеха да надвият. В това отношение той я плашеше също толкова, колкото и враговете им. Все още се притесняваше за това, което той направи с Роун.
Роун Лий я обичаше. Нищо, че не й го беше казвал на глас, но то се подразбираше. Тръгнал беше с нея заради любовта си. Искаше да бъде сигурен, че тя има до себе си човек, на когото винаги може да се довери. Усещаше, че Аланон не е този човек. Друидът обаче беше променил намеренията на Роун и в същото време му беше затворил устата. Той беше оспорил ролята, която Роун сам беше си определил, ролята на покровител. Когато младежът прие предизвикателството, той превърна планинеца в по-слаб вариант на самия него, като даде магия на Меча на Лий.
Мечът, стара и очукана реликва, беше само символ, който Роун носеше със себе си, за да му напомня наследените смелост и непоколебимост, присъщи на рода Лий. Друидът обаче превърна символа в оръжие, с което планинецът може би щеше да се стреми към бойни подвизи, често плод на собствената му фантазия. Като направи това, Аланон просто им внуши, че ролята на Роун като покровител е много по-велика от тази, която тя и планинецът си бяха въобразявали. Друидът беше превърнал Роун Лий в нещо, което можеше да унищожи младежа.