Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Горе-долу две седмици след срещата в Кремъл Роман Абрамович предлага на Ходорковски да обединят компаниите ЮКОС и „Сибнефт“. Тази сделка е твърде привлекателна, макар и рискована. Специалистите твърдят, че двете компании си пасват като детайли от пъзел. По-изгодно е добиваната от „Сибнефт“ суровина да се преработва в заводите на ЮКОС и обратното. За тази сделка Ходорковски казва на един от сътрудниците си: „Представи си, че искаш да заведеш любимото момиче на ресторант, но в ресторанта е пълно с хулигани и можеш да отнесеш някой бой. Как да постъпиш? — Ходорковски прави пауза. — Отиваш с момичето в ресторанта.“ Със сигурност тогава на Ходорковски не му е дошла наум пословицата „Боиш ли се от Путин — не ходи в клозета“, измислена от някой интернетски зевзек, когато президентът Путин се закани от екрана „да дави терористите в клозета“.
Изглежда Ходорковски най-вече е бил заинтересуван да запази в тайна подготвяната сделка. И наистина успява. Вестниците разбират за нея ден преди официалната пресконференция по този повод. За журналистите обединяването на ЮКОС и „Сибнефт“ се оказва неочаквано. Не зная дали е било неочаквано и за Кремъл.
— Вие ли се занимавахте със сделката като адвокат? — питам Антон Дрел.
— Не, аз просто помогнах да се намерят юристи, които да подготвят сделката. Ходорковски не искаше да я дава на юристите на ЮКОС, страхуваше се от изтичане на информация.
— Разбирахте ли каква е била целта му? Да направи голяма компания и да я продаде ли? На държавата? Или на чужденци?
— Ходорковски искаше да направи първата руска транснационална компания — казва Антон Дрел. — Той искаше да обмени значителна част от акциите с акции например на „Ексън Мобил“, в резултат на което щеше да се образува огромна транснационална компания „Ексън Мобил“-ЮКОС-„Сибнефт“. В нея Ходорковски и Абрамович (т.е. Русия) щяха да имат около 30% — най-големия пакет за западна компания, може да се каже, контролния. В резултат такова огромно транснационално обединение щяха да го владеят руснаци. Не зная защо пиарът на ЮКОС никога не е разказвал за това.
Ако казаното от адвокат Антон Дрел е вярно, значи не бива да се вярва на телевизионния водещ Леонтиев и да се мисли, че Ходорковски е искал да завземе властта в страната. По-скоро е искал да се освободи от зависимостта от руските власти.
Антон Дрел казва:
— Той не искаше да се занимава с политика, ако не се смята за политика всяко кихане.
Ирина Ясина казва:
— Той не искаше да се занимава с политика. Просто в тоталитарна държава всяка обществена дейност се смята за политическа. Ние, например, искахме да се занимаваме с възпитание на гражданско чувство в училищата, защото родителите не могат да научат децата си да бъдат свободни граждани, щом самите те никога не са били свободни. Но ни забраниха да преподаваме в училищата свобода и гражданственост. Това било политика. Разрешиха ни само да купуваме компютри за училищата и да инсталираме интернет.
На 17 юни съсобственикът на ЮКОС Леонид Невзлин става ректор на Руския държавен хуманитарен университет. Научният съвет го избира с условие, че ЮКОС ще вложи значителни средства в университета. Сега ми се струва, че усилията на акционерите на ЮКОС в началото на 2003 година могат да се подредят в една обща картина: те атакуват корупцията, измъкват изпод контрола на държавата най-голямата петролна компания, финансират опозицията, възпитават ново поколение свободни граждани, развиват хуманитарната наука, т.е. правят такива неща, сякаш имат някакъв бизнес план за цяла Русия. Още малко и Русия ще се измъкне изпод личния контрол на президента Путин и ще стане изцяло западна страна. В известен смисъл това наистина е заговор, насочен към смяна на обществения строй. И е глупаво да се мисли, че Кремъл не забелязва заговора.
На 19 юни 2003 година е арестуван ръководителят на службата за сигурност на ЮКОС Алексей Пичугин, като арестът се извършва така, сякаш ще арестуват цяла бандитска шайка. Двайсет и седем „барети“ щурмуват офиса на Пичугин, макар че биха могли просто да покажат заповед за арест и да влязат през вратата. Претърсват кабинета, взимат касата, Пичугин моли да бъде извикан адвокат при обиска, но това не става. Следствието и съдът по делото на Пичугин бяха закрити. Адвокатите му съобщиха само, че по време на следствието му биели някакви психотропни препарати, за да го накарат да говори, и го докарали до умопомрачение.
На 2 юли е арестуван Платон Лебедев.
— Платон въобще няма нищо общо — казва адвокат Антон Дрел. — Платон въобще няма каквото и да било отношение към това дело. Той просто е заложник.