Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Предлагам да отпразнуваме раждането на нашето акционерно дружество с един хубав обед.
След няколко минути нашите приятели седяха в ресторанта и обядваха с апетит.
— Сега най-важното е да накараме бедняците да си разтворят кесиите и да купуват нашите акции — рече Мигача.
— А как ще ги накараш? Те няма да повярват, че някъде там, на Луната, има семена. Трябват доказателства — обади се Шмекерленд.
— Аз съм обмислил вече всичко — отвърна Мигача. — Ще почнем с това, че ще вдигнем шум около тази работа. Най-напред трябва да пишем във вестниците, че у нас е пристигнало дребосъче от друга планета. А когато всички повярват, ще пишем, че това космическо дребосъче е донесло семена и тогава ще обявим за основаването на акционерното дружество.
— Ами ако ни кажат, че това е измама? — възрази Шмекерленд. — Какви доказателства има Незнайко, че е от друга планета? Наглед той е също такова дребосъче като нас всички.
— Вярно! — възкликна Мигача. — Кажете, Незнайко, с какво можете да докажете, че сте пристигнали от космоса? Не е ли останал у вас някакъв скафандър? Няма да тръгнете на пътешествие в космоса без скафандър я!
— Аз наистина имах скафандър — потвърди Незнайко. — Но когато се спуснах тук от лунната повърхност, скрих го под един храст в някаква градина.
— Ами къде се намира тази градина?
— Сега не мога да си спомня. Залови ме някакъв полупобъркан господин Дървеницер и насъска срещу мене кучетата си, защото бях ял малини в градината му.
— А, Дървеницер! — извика зарадван Мигача. — В такъв случай нищо не е загубено още. Ей, келнер, я ни дайте телефонния указател!
Келнерът моментално изпълни искането му и Мигача се залови да прелиства донесения указател. Той бързо намери отдела, където бяха отпечатани презимената, започващи с буквата „Д“, и каза:
— Гледайте: Дървеницер, улица Голяма кучешка, дом № 70. Щом се стъмни, ние трябва да бъдем у този Дървеницер и да направим обиск в градината му. Козле, и вие ще дойдете с нас! Ще се намери и за вас работа.
Не след дълго всеки можеше да види жълтия автомобил на господин Шмекерленд, спрял пред магазина за разнокалибрени стоки на Змийската уличка, а когато почна да се смрачава, той вече летеше по улица Голяма кучешка. Пред дом № 70 колата спря и от нея излязоха четирима полицаи със специални фенерчета и гумени електрически палки в ръце. Най-досетливите читатели сигурно вече са разбрали, че това не бяха истински полицаи, а само преоблечените в полицейска униформа Шмекерленд, Мигача, Незнайко и Козлето. Мигача веднага се приближи до пътната врата, погледна през една пролука и като видя светлина в къщата, почна силно да удря с палката си по малката портичка. След малко вратата на къщата се отвори и оттам излезе Фикс с пушка в ръце и зашляпа с чехли по пътечката.
— Кой чука? — попита той, като се приближи до портичката.
— Полиция! — заяви Мигача. — Отворете веднага!
Щом чу думата „полиция“, Фикс се смути и веднага отвори. Той видя пред себе си четирима полицаи с блестящи каски на глава и толкова се изплаши, че цял се разтрепера и изпусна пушката.
— Арестуван сте! — каза Мигача и насочи право в очите му светлината на фенерчето си.
В същото време Шмекерленд се спусна изотзад към Фикс, надяна примка на шията му и ловко му завърза ръцете на гърба.
— За-за-за какво съм арестуван? — попита Фикс, като заекваше от страх.
— Загдето задавате идиотски въпроси! — обясни му Мигача.
— Но, моля ви се… — опита се да заговори Фикс.
Той не можа да каже нищо повече, защото Шмекерленд веднага му запуши устата с гумена тапа.
— Извинявайте, Незнайко, че постъпихме малко грубо с този дръвник — каза Мигача, — но иначе беше невъзможно, защото той можеше да стреля срещу нас. Моля ви да останете тук до вратичката на пост и когато потрябвате, ние ще ви извикаме. А ти марш в къщи и да не си посмял да гъкнеш! — заповяда Мигача на Фикс, като го ритна с крак отзад.
Фикс покорно закрачи по пътечката. В това време от къщата изскочи другият слуга на господин Дървеницер — Фекс. Преди той да успее да каже и дума, ръцете му бяха завързани отзад, а в устата му стърчеше гумена тапа.
Самият господин Дървеницер в това време седеше в къщи и без да подозира нещо, отпиваше глътка по глътка какао от една голяма синя чаша. Внезапно вратата се отвори и той видя, че в стаята се втурнаха трима полицаи, а заедно с тях Фикс и Фекс с вързани назад ръце и запушени уста. От уплаха Дървеницер зяпна широко и преобърна чашата с горещо какао право на панталоните си.
— Не мърдайте! Арестуван сте! — извика Мигача. — В полицията се получиха сведения, че се занимавате с покупка на крадени вещи и криете у вас опасни престъпници.