Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Той неволно се засмя. Малко по-късно си даде сметка, че се усмихва за пръв път след смъртта на Талия. Вдигна очи към небето, прати й едно беззвучно „Възмездието няма да закъснее“ и бавно кимна. Докато проверяваше как се справят хората му, се сети за Джеймс и се зачуди докъде ли са стигнали с Яжара с тяхната задача.
Джеймс водеше коня си за юздите. Бяха слезли от седлата преди няколко минути, за да дадат почивка на животните, но продължаваха да вървят. Досега поне бяха пътували без каквито и да било премеждия и Джеймс искрено се надяваше да е така до края. До един ден щяха да стигнат Мелничарски отдих, от там до Халдонова глава бе още ден езда.
Джеймс бе решил да се измъкне от града с неголям керван, смесвайки се с охраната и търговците. На едно от следващите разклонения на пътя той и хората му се отделиха от групата и поеха на север. Оттогава бе изминала цяла седмица, през която — доколкото можеха да преценят — не бяха привлекли ничие внимание. Джеймс се надяваше да стигнат малката странноприемница, преди да се спусне нощта.
Това бе същата странноприемница, в която, според предварителния план, трябваше да се срещнат с един от тукашните агенти на принц Арута. Джеймс вече кроеше планове да оплете и този човек в мрежата, която възнамеряваше да създаде. Понастоящем Алан — човекът, с когото предстоеше да се срещнат — беше дребен чиновник, който отговаряше за някои от владенията на принца в тази област. Но освен това от него се искаше да събира полезна информация от всякакъв род и да я праща тайно в двореца.
През по-голямата част от пътуването Кендарик и брат Солон мълчаха. Монахът, изглежда, по принцип бе мълчалив и склонен към самовглъбяване човек и отговаряше на всички въпроси едносрично. На няколко пъти Джеймс се опита да го въвлече в разговор, колкото да преодолее досадата от дългия път, но бе принуден да се откаже. Откри само, че Солон има странно познат акцент, но заради лаконичните му реплики така и не можа да уточни произхода му.
Кендарик също почти не пророни дума през целия път. Изглежда, не се съмняваше в способностите си да вдигне кораба на повърхността, но от друга страна, язденето не му понасяше никак добре. Нямаше никакъв опит, така че първите няколко дни му се видяха доста трудни, но от известно време показваше удивителен напредък, дори се държеше върху седлото с известна изящност. Във всеки случай бе престанал да се оплаква от болки в краката и от натъртен задник.
Яжара се оказа единственият доста приятен спътник, макар че често изпадаше в периоди на замислено мълчание, прекъсвани от самата нея с въпроси за това къде се намират. За младата магьосница северните области на Крондор се оказаха рядко привлекателна и красива страна. Джеймс не преставаше да се изненадва от интелигентността й и живия интерес към всичко, което я заобикаляше. Сега вече можеше да си обясни силното влечение, което бе изпитвал към нея Уилям, докато бе живял в Звезден пристан. Това, което изпитваше Джеймс, бе по-скоро искрено възхищение пред една необикновена личност, но лесно можеше да си представи какво може да се случи с друг, по-млад и по-неопитен в сърдечните дела.
— Това място пред нас сякаш е създадено за засади — заговори неочаквано брат Солон. Безпокойството му го бе накарало да произнесе най-дългото изречение за времето, през което двамата се познаваха. Джеймс дръпна юздите на коня и погледна през рамо.
— Сега вече се сещам къде съм чувал такъв говор! — възкликна той. — Трябваше да се досетя по-рано — доста време съм живял сред джуджетата! — Той огледа монаха от главата до петите. — Солон, ти си най-високото джудже, което съм срещал!
— А ти пък трябва да си смахнат, щом наистина смяташ, че може да съм джудже — отвърна монахът. — Израсъл съм в една ферма близо до Доргин, където, освен с джуджета, няма с кого другиго да си играеш. Сигурно затова и говорът ми е такъв. Но предпочитам да не говорим за това. — Той посочи напред. — Чу ли какво казах за пътя отпред?
— Какво пък толкова — няколко храсталака и голяма открита площ? — намеси се Кендарик.
Джеймс поклати глава.
— Той е прав. Някой се крие сред дърветата.
— И го прави доста неумело — добави Солон.
— Дали да не се върнем назад? — попита Яжара.
Монахът подаде юздите на коня си на Кендарик и рече:
— Не мисля, милейди. Не съм от онези, дето си плюят на петите при първа опасност! — Той сви длани пред устата си. — Ей, вие, дето се криете там. Да знаете, че ви виждам! Излезте и се изправете срещу мощта на Ишап, или бягайте като кучета!