Нож от блянове

— Сигурна съм, че един Аша’ман би могъл да го открие. Беонин мълчаливо се отдаде на усещането за Терваил — беше спрял да ги изчака само на няколко крачки зад нея. По връзката течеше непоклатимо спокойствие и търпение, здраво като планина. Колко й се искаше да може да попие от тях, също както от физическата му сила.

— Това пък е най-невъзможното. Вярвам, че ще се съгласите с мен.

Романда и останалите бяха подкрепили тази нелепа идея за „съюз“ с Черната кула, но пък се дърлеха като пияни колари над това как да се приложи, с какви думи да се изрази, как да се поднесе — всяка една дреболийка поотделно, откъсната от другите, после събрани наедно и отново накъсвани. Цялата работа беше обречена, слава на Светлината.

— Трябва да тръгвам — каза тя и се обърна да поеме юздите на Зимна сипка от Терваил. Неговият дорест кон беше строен, силен и бърз — обучен за бой. Кафявата й кобила беше тантуреста и не толкова бърза, но тя винаги беше предпочитала издръжливостта пред скоростта. Зимна сипка можеше да продължи да върви дълго след като по-високи и уж по-силни животни се предаваха. Пъхна стъпало в стремето и се спря с ръце на високото седло.

— Две мъртви Сестри, Ашманаил, и двете Сини. Намери Сестрите, които са ги познавали, и разбери какво друго общо е имало помежду им. За да разкриеш убиеца, трябва да проследиш връзките.

— Много се съмнявам, че ще ни отведат до Аша’ман, Беонин.

— Важното е убиецът да бъде разкрит — отвърна тя, качи се на седлото и обърна Зимна сипка, преди другата да може да продължи. Рязък и неучтив завършек, но не можеше да предложи повече мъдрост, а и времето я притискаше. Слънцето вече се бе издигнало и се катереше по небосвода. Времето наистина я притискаше много.

Ездата до Терена на Пътуването, откъдето се тръгваше, беше къса, но пред високата платнена стена вече чакаха на опашка десетина Айез Седай, някои без наметала, сякаш очакваха много скоро да се върнат, а една-две — заметнали шаловете си по някаква причина. Близо поло-вината се придружаваха от Стражници, двама-трима от които — в менящите си цветовете наметала. Единственото общо у Сестрите бе това, че всяка блестеше със сиянието на Силата. Терваил, разбира се, не изрази никаква изненада, че се насочиха натам. И не само това: по стражническата връзка продължаваше да тече непоклатимо спокойст-вие. Вярваше й. Зад стената се появи сребриста резка и след известно време, колкото да преброиш до трийсет, две Зелени сестри, които сами не можеха да направят Портал, бавно влязоха заедно с четирима Страж-ници, повели конете. Обичаят с личната неприкосновеност вече се бе наложил в Пътуването. Освен ако някоя не ти позволеше да видиш как сплита Портал, опитът да разбереш къде отива се смяташе за почти толкова невежлив, колкото да я попиташ пряко за работата и. Беонин търпеливо зачака реда си на гърба на Зимна сипка. Терваил бе до нея, извисил се на своя Чук. Добре поне, че Сестрите уважиха вдигнатата й качулка. Или навярно си имаха свои основания да си мълчат. Все едно, не биваше да заговаря никоя. В този момент това щеше да е неуместно.