Кристалният отломък

Те се заспускаха по стръмния път, който водеше към бивака на джуджетата с всичката предпазливост, на която бяха способни, което в случая означаваше, че не вдигаха повече шум от търкаляща се скала.

Двете джуджета веднага разбраха, че някой се приближава и извадиха оръжията си, макар да предполагаха, че Дризт и Уолфгар, или пък някой рибар от Каер-Кьониг бе видял светлината на огъня им и идваше да сподели тяхната вечеря.

Когато най-сетне стигнаха лагера им, вербезите видяха джуджетата да стоят широко разкрачени, стиснали оръжията си в ръце.

— Видели са ни! — възкликна един от тях и залегна в мрака.

— Затваряй си устата! — сопна се друг.

Третият великан, който, както и вторият, много добре знаеше, че джуджетата все още не подозираха кой се приближава, сбута другаря си и злобно му смигна:

— Ако са ни видели, нямаме избор, освен да ги смачкаме.

Вторият вербег тихичко се изхили, намести тежкото копие на рамото си и тръгна към лагера.

Когато видяха тримата великани да излизат иззад близките скали и да се нахвърлят върху тях, двете джуджета се вцепениха от смайване. Ала притиснатото в ъгъла джудже е по-кораво и от най-коравата скала, а пък тези принадлежаха към племето от Митрал Хол и през целия си живот бяха водили свирепи битки, за да оцелеят в безмилостната тундра. Битката съвсем нямаше да бъде толкова лесна, колкото си представяха трите чудовища.

Едно от джуджетата избегна тромавия удар на главатаря на вербезите и моментално стовари тежкия си чук върху стъпалото му. Великанът инстинктивно се хвана за ранените пръсти и заподскача на един крак. Каленото в десетки битки джудже не се поколеба нито миг и с мощен удар в коляното събори чудовището на земята.

Другото джудже също бе реагирало светкавично и с точен удар в окото на другия великан, го бе запратило към отсрещните скали.

Ала третият вербег, който бе по-хитър от другарите си, се бе въоръжил с голям скален къс и сега го запрати срещу джуджето с огромна сила.

Камъкът уцели джуджето право в слепоочието, а от мощния удар главата му отхвръкна настрани. С пречупен врат, то падна мъртво на земята.

Другарят му бързо щеше да довърши великана, когото бе повалил на земята, ако главатарят на малкия отряд не се бе нахвърлил върху му. Скоро джуджето като че ли успя да вземе надмощие над вербега, ала то трая само до мига, в който вторият великан успя да се съвземе от удара в окото дотолкова, че да се надигне и да се включи в боя.

Двете чудовища сипеха удар след удар върху джуджето. В началото то успяваше да ги избягва и отклонява, ала после един от тях го уцели в рамото и го запрати по гръб на земята. Джуджето, яко като камъните, върху които бе паднало, бързо се съвзе, ала преди да успее да се изправи, отгоре му се стовари тежък ботуш и го притисна към земята.

— Смачкайте го! — изскимтя от земята вербегът, когото джуджето бе ранило. — После ще го занесем на готвача.

— Никъде няма да го носим! — изръмжа великанът, който бе повалил джуджето, а огромният му крак натискаше все по-силно и по-силно и бавно изцеждаше живота на жертвата си. — Едноустият нас ще даде на готвача, ако надуши какво направихме!