Кристалният отломък

— Какво има да разбирам? — гневно попита Уолфгар.

Тъмните проницателни очи на Дризт се впиха в младия варварин. Младежът много добре разбираше какво си бе наумил учителят му. Елфът на мрака се опитваше да превърне онази маса, която за варварина бе просто „врагът“, в отделни хора; да му покаже всекидневния живот на онези, които лесно можеха да паднат под тежката му тояга, ако битката на хълма бе протекла по друг начин. Безстрашен в боя, Уолфгар изпитваше ужас при мисълта да се изправи пред тези хора. Младият варварин вече бе започнал да преосмисля идеалите на своя войнствен народ и невинните лица, които щеше да види в града, който неговите събратя така безгрижно бяха решили да опожарят, можеха окончателно да сринат основите на целия му свят.

Потеглиха малко по-късно. Заобиколиха Грамадата на Келвин по същия път, по който бяха дошли преди. От изток духаше прашен вятър и фините песъчинки, които запращаше по тях, издраскваха лицата им до кръв. Макар че яркото слънце изцеждаше силите на Дризт, елфът бързо крачеше напред, без да спира да си почива.

Когато късно следобед най-сетне оставиха най-южното било на Грамадата зад гърба си и двамата бяха изтощени, но доволни.

— Скрит под покрива на мините, трябва да съм забравил колко свиреп може да бъде вятърът на тундрата — засмя се Уолфгар.

— Навлезем ли веднъж във вътрешността на долината, ще намерим къде да се скрием от вятъра — рече Дризт и потупа кожената манерка, която висеше празна на кръста му. — Ела, знам къде можем да ги напълним преди да продължим.

С тези думи той поведе Уолфгар на запад, към подножието на южния склон. Съвсем наблизо течеше леденостуден ручей, чиито води идваха от заснежения връх на Грамадата и именно към него се отправи елфът.

Потокът криволичеше с весел ромон в каменното си легло. Чу се грак на птица, голям рис безшумно се отдалечи при приближаването на двамата пътници. Всичко изглеждаше наред, ала в мига, в който достигнаха голямата, равна скала, върху която често бивакуваха пътешественици, Дризт усети, че нещо не е наред. Стъпвайки предпазливо, той се опита да намери някакъв признак, който да потвърди нарастващото му подозрение.

В това време Уолфгар легна върху камъка и нетърпеливо потопи потното си, прашно лице в студената вода. Когато най-сетне се отърси от водата и се накани да се изправи, блясъкът в очите му се бе завърнал, сякаш ледената вода му бе върнала жизнеността и силите.

В този миг варваринът забеляза алени петна върху скалата. Той проследи кървавата им диря, докато стигна до парченце кожа, което се бе закачило на ръба на някакъв по-остър камък, точно над буйните води на потока.

И двамата бяха опитни в разчитането на следи и веднага разбраха, че съвсем наскоро тук се е водила битка. Твърдите косми, които покриваха парченцето кожа, несъмнено бяха откъснати от нечия брада, което бързо ги наведе на мисълта за джуджетата. Наблизо намериха следи от трима великани, които отиваха на юг. Дризт и Уолфгар ги проследиха и скоро стигнаха малка дюна, в която намериха плитките гробове.