Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
Щом се появихме, надзирателката в коридора пред стаята на Лиса зяпна смаяно и се надигна, за да ни спре, но Дмитрий изглеждаше прекалено заплашителен, за да посмее да му се противопостави.
— Тя е в банята — съобщих аз на Дмитрий и надзирателката. Тя понечи да ни последва, но аз не й позволих. — Сега е прекалено разстроена. Нека първо поговоря с нея насаме.
Дмитрий се позамисли, преди да ми разреши:
— Добре. Нека им дадем една минута.
Отворих вратата.
— Лис?
Отвътре долетя само тих звук, приличащ на хлипане. Набързо обиколих петте клетки и скоро намерих единствената, заключена отвътре. Леко почуках на вратата.
— Пусни ме да вляза — подканих я аз, като се надявах гласът ми да е прозвучал спокойно и уверено.
Чух подсмъркване и след няколко секунди вратата се отвори. Не бях подготвена за плашещата гледка, която се разкри пред очите ми. Лиса застана пред мен…
… цялата в кръв.
Ужасена, аз запуших устата си с длан, за да заглуша писъка си, и едва не извиках за помощ. Като се вгледах по-отблизо в нея, видях, че повечето от кръвта всъщност не бе нейна. Миришеше обаче на нейната, пък и беше по ръцете й, с които после беше оцапала лицето си. Лиса се свлече на пода, а аз коленичих до нея.
— Какво ти е? — прошепнах. — Какво се е случило?
Тя само поклати омаломощено глава, но аз видях как лицето й се сгърчи и от очите й бликнаха още сълзи. Поех ръцете й в моите.
— Ела. Нека първо те почистим…
Застинах. Тя наистина кървеше. Съвършено прави линии пресичаха китките й, но не много близо до критично важните вени, нито пък бяха достатъчно дълбоки, за да оставят влажни червенеещи се следи по кожата й. Следователно не бе срязала вените си, когато е направила това. Следователно не бе имала за цел да се самоубие. Погледите ни се преплетоха.
— Съжалявам… не исках… моля те, не им казвай… — захлипа тя. — Когато го видях, ужасно се изплаших. — Кимна към китките си. — И аз не знам как го направих. Бях толкова разстроена…
— Вече всичко е наред — говорех аз машинално, докато се чудех какво можеше да се крие зад това «го». — Хайде.
В този миг чух почукване на вратата.
— Роуз?
— Изчакай само секунда — провикнах се отвътре. Заведох я до мивката и бързо измих кръвта от китките й.
Грабнах пакета за първа помощ и с трескави движения измъкнах оттам първите лепенки, попаднали пред очите ми. Слава Богу, кървенето от китките й вече бе започнало да намалява.
— Влизаме! — провикна се надзирателката.
Съблякох сивия си пуловер и бързо го подадох на Лиса. Тъкмо бе успяла да го навлече, когато Дмитрий и надзирателката нахлуха. Той се спусна към нас и аз едва тогава осъзнах, че в суматохата да прикрия китките на Лиса, бях забравила да изтрия следите от кръвта по лицето й.
— Не е моя — забързано рече тя, като видя тревожното му изражение. — Това… това е от заека.
Дмитрий я огледа внимателно. Надявах се да не погледне към китките й. Накрая, останал доволен, че по нея няма видими рани, той я попита:
— За какъв заек става дума?
Същия въпрос си бях задала и аз току-що.
С треперещи ръце тя посочи към контейнера за отпадъци.
— Почистих, за да не го види Натали.
Двамата с Дмитрий отидохме до контейнера за отпадъци и надникнахме вътре. Тутакси се дръпнах назад. Повдигна ми се и едва не повърнах. Така и не проумях как Лиса е разбрала, че това е заек. Защото аз видях само кръв. Кръв и просмукани с кръв хартиени кърпички. Както и парчета съсирена кръв, появили се неясно откъде. Вонята беше непоносима.
Дмитрий пристъпи по-близо до Лиса и се наведе, докато очите им се изравниха.
— Кажи ми какво се случи. — Подаде й още няколко хартиени кърпички.
— Преди около един час се прибрах. И той беше там. Точно в средата на стаята, на пода. Разкъсан. Толкова много, сякаш бе… експлодирал. — Тя подсмръкна. — Не исках Натали да го завари, не исках да се изплаши… затова аз… аз почистих всичко. Но после… после не можах да се успокоя… — Разплака се, раменете й се разтърсиха.
Останалото можех да си го представя. Онази част, за която тя не спомена пред Дмитрий. Тя е намерила заека, изчистила е, изплашила се е. Тогава е срязала китките си… Но това беше нейният странен начин да се справя с нещата, които я разстройваха.