Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— С такива куриери бих имал предимство — каза толкова тихо Мерон, че тя едва го чу.

— Нещо повече от предимство, Лорд Мерон — мазно каза тя. — Това е власт.

— Да, да имаш солидни и надеждни комуникации, това би означавало власт. И тогава ще мога да кажа на онзи пъзльо Предводителя на Уейра на Високите Хълмове Т’къл да…

Едно от яйцата се разклати и Мерон подскочи на стола си. Той пресипнало заповяда на хората си да се приближат, като не спираше да ругае, докато те не се спряха на подходящо разстояние от него.

— Кажи им пак, Стопанко на Уейра, кажи им как точно да пленят огнените гущери.

Килара никога не се бе притеснявала, че дори след деветте Оборота прекарани в Уейр и седемте Оборота като Стопанка, тя не можеше да определя критериите, според които един кандидат бива приеман от Драконите, а друг привидно по-подходящ биваше отхвърлен. Нито пък защо Кралиците неизменно избираха жени, които не са родом от Уейр. (Например по времето, когато онова полумомче полумомиче, Бреке, Впечати Уайрънт, имаше още три момичета всяко от които според Килара би представлявало по-голям интерес за една мъничка Драконова кралица. Но Уайрънт незабавно се бе насочила към отгледаното в Занаятчийска Работилница, момиче. Трите отхвърлени кандидатки бяха останали в Южния Уейр. Всяко нормално момиче би останало, и ето че едното от тях Върина — беше представено на следващото Впечатване на Кралица и бе успяло. Човек направо не знае какво да мисли.) Най-общо казано, момчетата от Уейровете винаги бяха приемливи за Драконите, защото едно Уейр-момче можеше докато стане на двадесет Оборота да посещава Люпенетата. Никой не принуждаваше момчетата да напускат Уейровете, но малцината които не ставаха Ездачи сами си тръгваха и се ориентираха към занаятите.

Сега, разбира се, след като Бендън и Южния Уейр даваха повече Драконови яйца, отколкото бебета раждаха жените от Уейра, бе наложително да се обикаля цял Перн в търсене на кандидати за Люпилните Градини. Но очевидно обикновените хора просто не разбираха, че Драконите — обикновено Кафявите и Бронзовите — са тези, които избират ездача, а не обратното. Не можеше да се държи сметка за вкусовете на Драконите. Някой мършав и непривлекателен селянин можеше да бъде харесан, за сметка на някой красив и подходящ младеж.

Килара огледа залата и тревожните изражения по грубите лица на мъжете. Да се надяваме, че гущерите няма да са толкова придирчиви, колкото Драконите, защото предлагането не бе кой знае какво. После Килара си спомни, че онова малко зверче — храненицата на Бреке, беше Впечатило три. В такъв случай, всичко що е на два крака в тази стая имаше шанс да успее. Беше им предоставена рядката възможност да докажат, че не се изискват специални качества за едно Впечатване, че и обикновения Пернезиец от Холд или Занаятчийска Работилница ще има същия шанс, ако бъде представен на Драконите, както и елита от Уейровете.