Сплавта на закона
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-262-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сплавта на закона». Краткое содержание книги:
— Не — рече тя и потрепери. — В никакъв случай. Мисля, че тук ще ми е по-добре.
— Ще ви помахам с ръка, когато се уверя, че няма опасност — каза той, вдигна револвера и кимна на Уейн. Двамата изскочиха от каретата и претичаха приведени покрай сградата. Не към вратата обаче. Вместо това Уейн скочи — вероятно Уаксилий го бе Тласнал, защото жилестият мъж се извиси на повече от десет стъпки — и се приземи върху покрива. Уаксилий го последва доста по-грациозно и приклекна до него. Затичаха към далечния ъгъл, където Уейн увисна на ръце, изрита един прозорец и се вмъкна вътре. Уаксилий го последва след миг.
Мараси зачака напрегнато. Кочияшът не коментира случващото се, макар че го чу да си шепне под носа: „Не е моя работа“. Уаксилий му бе платил достатъчно, за да не проявява излишен интерес.
Не се чуваха изстрели. А после Уаксилий отвори вратата и й махна. Тя скочи от каретата и се приближи забързано.
— Е?
— Две въженца — каза той. — Закрепени за експлозиви. Нямаше други опасности. Освен миризмата на Уейн.
— Това е миризмата на неописуемото — извика Уейн отвътре.
— Влизай — подкани я Уакс.
Тя пристъпи, но спря на прага.
— Ама тук е празно!
Просторното помещение наистина пустееше, като класна стая през зимна ваканция. През прозорците се процеждаше мъждива светлина. Миришеше на въглища и огън, по пода имаше черни петна.
— Спалните са там. — Уаксилий посочи в дъното. — От тази страна помещението е двойно по-високо, от другата обаче има втори етаж. Изглежда, е побирало към петдесет души, които денем са създавали впечатлението за оживена ковачница.
— Аха! — провикна се Уейн отляво, чу се стържене и след миг в помещението нахлу още светлина: Уейн бе отместил голяма странична врата, зад която се откриваше достъп към канала.
— Лесно ли се отвори? — попита Уаксилий.
— На мен поне ми се стори лесно — отвърна Уейн и сви рамене.
Уаксилий огледа вратата. Плъзгаше се върху малки колелца, монтирани в релса на пода. Той се наведе и пъхна пръст в нея. Вътре имаше гъста смазка.
— Използвали са я често — каза Мараси.
— Именно — съгласи се Уаксилий.
— И какво? — попита Уейн.
— Ако са вършели незаконни неща — обясни Мараси, — не биха отваряли често толкова голяма врата.
— Може би са я поддържали в готовност за всеки случай — каза Уаксилий и се изправи.
Мараси кимна замислено, после възкликна:
— Алуминий!
Уейн измъкна фехтоваческото си бастунче и се завъртя.
— Какво? Къде? Кой стреля?
Мараси се изчерви.
— Съжалявам. Исках да кажа, че трябва да проверим за алуминий по пода. Нали се сещате — от отливането на оръжията. Това ще покаже дали тук наистина е било скривалище, или източникът на Уейн се опитва да ни прати по лъжлива следа.
— Той беше искрен — заяви Уейн. — Имам нюх за тези неща.
— Нима повярва, че Леси наистина е танцьорка, когато се запозна с нея? — попита Уаксилий.
— Това е различно. Тя беше жена. Тях ги бива да лъжат. Богът на Отвъдното ги е създал по този начин.
— Аз… не знам как да приемам това — рече Мараси.
— С подозрение — подсмихна се Уаксилий. — И солидна доза скептицизъм. Точно както съветва Уейн. — И й протегна ръка.
Мараси го погледна учудено, после протегна своята. Той пусна нещо в шепата й. Късчета метал, изглежда, остъргани на мястото, където са паднали и изстинали. Сребристи, леки, потъмнели по краищата.
— Намерих ги ей там — посочи Уаксилий. — Близо до едно от тъмните петна на пода.
— Алуминий? — попита тя развълнувано.
— Да. Опитах неуспешно да ги Тласна — това е достатъчно показателно. — Той я погледна. — Имаш аналитичен ум.
Тя се изчерви. „Ето пак. Поквара и Гибел! — помисли си. — Ще трябва да Измисля начин да се справям с този проблем“.
— Всичко е в отклонението от нормата, лорд Уаксилий.
— Отклонението от нормата?
— Числа, модели, начин на поведение. Хората изглеждат хаотични същества, но всъщност се придържат към определени стереотипи. Намери отклонението, определи причината за него и ще научиш нещо важно. Алуминий на пода. Това е отклонение.
— Има ли и други?
— Вратата в стената. И прозорците също. Замазани са с твърде много сажди. Склонна съм да предполагам, че е станало, като са доближавали до тях запалени свещи. За да не може никой да надзърта отвън.
— Може да се е получило по естествен път — възрази Уейн. — При коването.
— Защо ще затварят прозорци, докато коват? Тези прозорци се отварят съвсем лесно, и то навън — няма начин да се изцапат. Поне не толкова много. Или са ги държали затворени, за да скрият това, което става вътре, или са ги зацапали преднамерено.