Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сплавта на закона
Сплавта на закона - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сплавта на закона

Электронная книга - «Сплавта на закона». Краткое содержание книги:

Триста години след събитията, описани в трилогията „Мъглороден“, Скадриал е на прага на модерния свят, с железници, електрическо осветление и опиращи в облаците стоманени небостъргачи. Келсайър, Вин, Сейзед и Дух, както и останалите герои, сега са само част от историята — или по-точно религията. Ала макар науката и техниката да бележат непрестанен напредък, старата магия на аломантията и ферохимията продължава да играе роля в този прероден свят. Извън чертите на града, в просторите, известни като Дивите земи, магиите са важно средство за храбрите мъже и жени, които се опитват да поддържат реда и правосъдието. Един от тях е Уаксилий Ладриан, рядък Двуроден, който може да Тласка метали с аломантия и да използва ферохимията, за да увеличава или намалява теглото си. След двайсет години в Дивите земи Уакс е принуден да се завърне в огромния град Елъндел заради семейна трагедия. Той оставя оръжието и се заема с управлението на своя дом в опит да възстанови финансовото му благополучие. Ала скоро ще трябва да научи по трудния начин, че чистите осветени улици на града са дори по-опасни от прашните равнини на Дивите земи.
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 108
Перейти на страницу:

— Не — рече тя и потрепери. — В никакъв случай. Мисля, че тук ще ми е по-добре.

— Ще ви помахам с ръка, когато се уверя, че няма опасност — каза той, вдигна револвера и кимна на Уейн. Двамата изскочиха от каретата и претичаха приведени покрай сградата. Не към вратата обаче. Вместо това Уейн скочи — вероятно Уаксилий го бе Тласнал, защото жилестият мъж се извиси на повече от десет стъпки — и се приземи върху покрива. Уаксилий го последва доста по-грациозно и приклекна до него. Затичаха към далечния ъгъл, където Уейн увисна на ръце, изрита един прозорец и се вмъкна вътре. Уаксилий го последва след миг.

Мараси зачака напрегнато. Кочияшът не коментира случващото се, макар че го чу да си шепне под носа: „Не е моя работа“. Уаксилий му бе платил достатъчно, за да не проявява излишен интерес.

Не се чуваха изстрели. А после Уаксилий отвори вратата и й махна. Тя скочи от каретата и се приближи забързано.

— Е?

— Две въженца — каза той. — Закрепени за експлозиви. Нямаше други опасности. Освен миризмата на Уейн.

— Това е миризмата на неописуемото — извика Уейн отвътре.

— Влизай — подкани я Уакс.

Тя пристъпи, но спря на прага.

— Ама тук е празно!

Просторното помещение наистина пустееше, като класна стая през зимна ваканция. През прозорците се процеждаше мъждива светлина. Миришеше на въглища и огън, по пода имаше черни петна.

— Спалните са там. — Уаксилий посочи в дъното. — От тази страна помещението е двойно по-високо, от другата обаче има втори етаж. Изглежда, е побирало към петдесет души, които денем са създавали впечатлението за оживена ковачница.

— Аха! — провикна се Уейн отляво, чу се стържене и след миг в помещението нахлу още светлина: Уейн бе отместил голяма странична врата, зад която се откриваше достъп към канала.

— Лесно ли се отвори? — попита Уаксилий.

— На мен поне ми се стори лесно — отвърна Уейн и сви рамене.

Уаксилий огледа вратата. Плъзгаше се върху малки колелца, монтирани в релса на пода. Той се наведе и пъхна пръст в нея. Вътре имаше гъста смазка.

— Използвали са я често — каза Мараси.

— Именно — съгласи се Уаксилий.

— И какво? — попита Уейн.

— Ако са вършели незаконни неща — обясни Мараси, — не биха отваряли често толкова голяма врата.

— Може би са я поддържали в готовност за всеки случай — каза Уаксилий и се изправи.

Мараси кимна замислено, после възкликна:

— Алуминий!

Уейн измъкна фехтоваческото си бастунче и се завъртя.

— Какво? Къде? Кой стреля?

Мараси се изчерви.

— Съжалявам. Исках да кажа, че трябва да проверим за алуминий по пода. Нали се сещате — от отливането на оръжията. Това ще покаже дали тук наистина е било скривалище, или източникът на Уейн се опитва да ни прати по лъжлива следа.

— Той беше искрен — заяви Уейн. — Имам нюх за тези неща.

— Нима повярва, че Леси наистина е танцьорка, когато се запозна с нея? — попита Уаксилий.

— Това е различно. Тя беше жена. Тях ги бива да лъжат. Богът на Отвъдното ги е създал по този начин.

— Аз… не знам как да приемам това — рече Мараси.

— С подозрение — подсмихна се Уаксилий. — И солидна доза скептицизъм. Точно както съветва Уейн. — И й протегна ръка.

Мараси го погледна учудено, после протегна своята. Той пусна нещо в шепата й. Късчета метал, изглежда, остъргани на мястото, където са паднали и изстинали. Сребристи, леки, потъмнели по краищата.

— Намерих ги ей там — посочи Уаксилий. — Близо до едно от тъмните петна на пода.

— Алуминий? — попита тя развълнувано.

— Да. Опитах неуспешно да ги Тласна — това е достатъчно показателно. — Той я погледна. — Имаш аналитичен ум.

Тя се изчерви. „Ето пак. Поквара и Гибел! — помисли си. — Ще трябва да Измисля начин да се справям с този проблем“.

— Всичко е в отклонението от нормата, лорд Уаксилий.

— Отклонението от нормата?

— Числа, модели, начин на поведение. Хората изглеждат хаотични същества, но всъщност се придържат към определени стереотипи. Намери отклонението, определи причината за него и ще научиш нещо важно. Алуминий на пода. Това е отклонение.

— Има ли и други?

— Вратата в стената. И прозорците също. Замазани са с твърде много сажди. Склонна съм да предполагам, че е станало, като са доближавали до тях запалени свещи. За да не може никой да надзърта отвън.

— Може да се е получило по естествен път — възрази Уейн. — При коването.

— Защо ще затварят прозорци, докато коват? Тези прозорци се отварят съвсем лесно, и то навън — няма начин да се изцапат. Поне не толкова много. Или са ги държали затворени, за да скрият това, което става вътре, или са ги зацапали преднамерено.

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 108
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)