Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Всъщност именно неговият глас извика през вратата:
— Здрасти, Тедж, тук ли си?
Тя преглътна и отиде да отвори. Сърцето й още се блъскаше в гърдите.
Иван Ксав подаде глава през прага и каза:
— Оседлавайте конете, дами. Совалката ни чака.
— Толкова скоро? — попита Тедж. Риш тъкмо излизаше от банята.
— Е, вие двечките може и да сте си поспали, но моят ден започна отдавна.
— Не, просто… реших, че онази история с контрабандистите ще ви забави.
— Това вече е проблем на Службата за сигурност. Така де, няма аз да им върша всичко. Горките, претрепват се да покрият пропуска си. А пропускът е голям — истории като тази са гърмящи змии, които те трябва да препращат към Десплейнс, с извадени зъбки и пречупени гръбнаци, надлежно описани и етикетирани, а не обратното. Голяма паника настана. Уви, всичките им доклади по въпроса несъмнено ще ни настигат своевременно по пътя до Бараяр. Да пътуваш с шефа не значи, че си в почивка. — Взе си нещата и отиде да си събере багажа.
Пътуването до орбита с военната совалка беше не просто откъсване от гравитационния кладенец на планетата, а бягство от много по-дълбока яма, мислеше си Тедж, загледана през малкото прозорче. Кръпки тераформирана зеленина лепнеха като лишеи по голата повърхност на отровната планета, а светлинките на куполите, нанизани като мъниста покрай линиите на теснолинейката, бяха обещания за бъдещето, но не и за настоящето. За човек като Тедж, прекарал голяма част от детството си на космически станции, купол Равноденствие би трябвало да изглежда просторен, но не с това щеше да го запомни тя. Едно място или беше космическа станция, или нормална планета, а Комар се падаше накъде по средата.
„Не знам къде отивам. Но Комар определено не е крайната ми спирка“. Така ли щеше да търси крайната спирка на пътуването си — като преброди цялата възлена връзка и отхвърля вариантите на принципа на елиминирането? „Да не дава бог“.
Совалката се скачи с орбиталната станция и Иван Ксав ги поведе към друг портал. Докато се носеха при нулева гравитация през гъвкавата тръба за персонала, Тедж зърна кораба, към който се бяха отправили — по размер приличаше на богаташка яхта, но без характерната за тези съдове лъскава външност. Ефектът навярно се дължеше на оръжейните установки, издули бронирания корпус като циреи. Тръбата ги изплю в малък шлюзов док, чист и спретнат, но без нищо излишно във вътрешния дизайн.
Там ги чакаха трима мъже — въоръжен член на корабния екипаж, невъоръжен редник с обикновена зелена униформа и слаб сивокос мъж с не толкова обикновена зелена униформа като тази на Иван Ксав. Не че сивокосият излъчваше надменност, но имаше нещо в стойката и икономичните му движения, което го бележеше като най-големия „шеф“ в близката околност. Тедж се досети кой е още преди да Иван Ксав да козирува и да го поздрави по име:
— Адмирал Десплейнс, сър. Позволете да ви представя съпругата си лейди Тедж Ворпатрил и нейната лична секретарка Лапис Лазули, позната също като Риш.
Адмиралът му върна небрежно поздрава. Плъзна поглед по гостенките си и любезната му усмивка се разшири в нещо по-топло — или просто в опит да прикрие напушилия го смях. Явно някой го беше предупредил за Риш, защото челюстта му не увисна.
— Лейди Ворпатрил, госпожице, ъ-ъ, Лазули. Добре дошли на борда на ДП-9. Боя се, че корабът ми си няма по-гиздаво име.
Тедж си събра мислите, колкото да отвърне:
— Благодаря, че ни поканихте, сър. — И не го поправи за обръщението към Риш. Шефът на отдел Операции не беше точно барон на Къща, по-скоро старши офицер по сигурността на въпросната Къща, но не пречеше да пригладят перушината му с повечко почтителност.
— Разбрах, че отчасти на вас дължим успешния си удар срещу нашите контрабандисти — продължи Десплейнс.
Понеже не беше сигурна какво точно му е казал Иван Ксав, Тедж изобрази на лицето си тайнствена усмивка — такова поне беше намерението й — и отвърна:
— Те не бяха и мои приятели, сър.
— Мда, капитан Морозов спомена нещо от сорта — каза Десплейнс.
О. Всъщност Морозов все трябваше да докладва на някого. Приятните им разговори от вчера не бяха само за негова лична забава, нито за да попълни файловете в комтаблото си, нищо че капитанът беше успял да създаде у тях обратното впечатление.
— Морозов има ли някаква по-специална подготовка за провеждането на разпити? — попита тя в пристъп на закъсняло любопитство.