Пирамидата на бог Слънце

— Моят Халеф, моят Халеф! — извика. — Ако чуе изстрелите, ще се събуди и дълбоко ще се развълнува.

Побърза към него. За свое успокоение аз установих, че външен човек тук не беше проникнал. Почти всички вече се бяха изнизали през портата. Пратих подире им няколко заряда, но само с намерението да ги сплаша, а не да улуча някого.

— Разделете се бързо, бързо! — чух да реве кръвният отмъстител. — Само не допускайте отново да ви заловят! Само да се измъкнем веднъж от селото! Та нали пак ще дойдем. Но тогава отмъщение, отмъщение!

Камбаните продължаваха да бият с отделни, предупредителни удари. В зеленчуковата градина и сега отекваха изстрели. Тифл, както узнах по-късно, беше застанал там зад храстите. Появиха се останалите мъжки обитатели на къщата, а долу в селото пушките шумно заговориха. Но къде беше Педехр? И къде бяха стражите, стоели при портите на затвора? Не ги виждах.

В този момент камбаните престанаха да бият и Устад слезе при нас. Срещна се с търговеца от Исфахан и внука му, които сега също се появиха. Аз помолих да запалят факли и преди всичко да заключат отново портата. Когато това стана, наредих да свикат хората. Беше сторено с припряност, сякаш тепърва предстоеше да се предварди това, което вече беше станало. Възбудата беше обхванала всички, дори и Устад. Но аз бях свикнал при всяко положение да запазвам вътрешно спокойствие и можех най-много да се учудвам, че Педехр все още никакъв не се мяркаше. Когато попитах за него, Шакара беше тази, която отговори.

— Видях го да отива към пленниците, но не и да се връща — каза тя.

— Ти къде беше, когато го забеляза? — попитах.

— Тук, в аркадата. Искаше ми се Ханнех и Кара да поспят и затова помолих да бдя при хаджи Халеф. Те удовлетвориха желанието ми.

— Винаги добрата и жертвоготовната! — прекъснах я аз. — Какво всъщност се е канел да прави Педехр ей така посред нощ при тези чужденци?

— Не зная. Той изобщо не говори с мен, може би защото не ме е видял. Понеже не се върна, аз се угрижих за него и излязох на стълбите. Тогава видях портата на затвора отворена и войниците тихо да излизат. Така се изплаших, че дума не можех да отроня, а помощ бе нужна. Ето защо побързах към вътрешността на къщата и взех пистолета на Педехр, който е винаги зареден. Изстрелях и двете цеви, а после зарезих вратата, та никой враг да не успее да дойде горе при вас. Какво се случи сетне, знаеш, ефенди.

Как ли стана, че ръката ми се протегна да стигне нейната? След това заговорих:

— Ако духът на къщата сънува безполезни неща или пък в пълно будуване прояви непредпазливост, то тогава наистина душата трябва да си държи очите отворени. А тази душа беше ти за нас, о, Шакара! Предполагам, че Педехр е тикнат в сводестото помещение и е затворник на мястото на тези, които имаше задача да държи здраво. Да идем да видим!

— Дали е мъртъв? — попита крайно угрижено Тифл. — Ония може да са го у били!