Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Дилайла се облегна назад, отпи и задържа чашата под носа си. И това ми хареса, харесваше ми, че се наслаждава на аромата. Последвах примера й.
— Знаеш само, че някой е подире ти — поде тя. — Разбираш ли какво означава това за мен? Някой може да направи връзката. А аз не действам като теб. Нямам възможност да се скрия. За да изпълня задачата си, трябва да съм много близо и да остана така.
Значи сега апелираше към чувствата ми. Двустранен подход: от една страна, логичен — убеждаваше ме, че положението се е променило и вече не мога да изпълня задачата си, а от друга, емоционален, в смисъл, че ако продължа да опитвам, тя ще плати цената.
— Разбирам какво искаш да кажеш — отговорих. — Но разбирам също и какви са мотивите ти. Второто ме кара да се съмнявам в първото.
Стана ми малко тъжно, че се налага да го кажа. Известно време всичко бе толкова спокойно. Божичко, уискито ми действаше. Обикновено не съм сантиментален.
— Имаш основание — кимна блондинката. — И все пак това, което ти казах, е вярно. Поразрови се малко, без да ме забъркваш, ако можеш, и ще се увериш.
Кимнах.
— Вече го правя. Дискретно, без да те замесвам — не бе точно така, но по-късно щях да мисля как може да й се отрази допитването ми до Канезаки.
Отпих глътка уиски.
— Така или иначе, трябва да открия откъде изтича информация, за да мога да запуша пробойната.
— Смяташ, че проблемът е при теб ли?
Свих рамене.
— Няма да е за пръв път. Отдавна съм научил, че е опасно да се работи с демокрации. На тях им пречат всички досадни проверки и балансирането на везните, както и натрапчивото обществено мнение, затова имат стимул да откриват начини да вършат нещата не според правилата. Понякога става трудничко да следиш с кого си имаш работа.
Тя се усмихна.
— Ако искаш да очистиш Кастро, плати на мафията.
Отговорих на усмивката й.
— Естествено. Или, ако Конгресът не ще да отпусне нужните суми, финансирай контрите чрез султана на Бруней.
— Или субсидирай почти всичко, като караш Саудитска Арабия да плаща.
— Да, не се бой, разбирам какво искаш да кажеш.
Дилайла размаха ръце нагоре-надолу като пешеходец, който се опитва да спре приближаваща се кола, едновременно нетърпелив и умолителен жест.
— Извинявай за отклонението, обаче единайсети септември накара Америка да изпадне в тежка форма на шизофрения. Страната се посвети на „война срещу тероризма“, въпреки че все още плаща милиарди петродолари на саудитците, макар да се знае, че с тези пари се финансират всички групировки, с които Щатите твърдят, че са във война. Петнайсет от деветнайсетимата похитители на единайсети септември бяха саудитци, но никой не говори за това. Представи си реакцията, ако похитителите бяха иранци или севернокорейци. Ако Америка беше човек, психиатрите щяха да определят състоянието й като пълно отрицание на действителността. Не знам как можеш да се доверяваш на такъв работодател.
— Ти доверяваш ли се на своя? — попитах.
Блондинката сведе очи. Ръцете й бавно се отпуснаха в скута й.
— Сложно е — отвърна след малко.
— Това не е точно потвърждение.
Дилайла въздъхна.
— Вярвам на намеренията им. Някои… аспекти на политиката са глупави и остарели. Все пак не е необходимо да съм съгласна с всяко решение, за да знам, че постъпвам правилно.
По жестовете и гласа й прецених, че въпросът ми я смути. Но не заради причините, които току-що бе изложила. Имаше нещо друго.
— А те вярват ли ти?
Тя се усмихна и понечи да каже нещо, после се отказа. И пак заби поглед в пода.
— И това е… сложно.
— Защо?
Дилайла се озърна наляво-надясно, сякаш търсеше отговор.
— Те ме обучиха и подготвиха — рече след малко. — И ме бива в работата ми. Находчива съм и имам богат опит.
Отпи глътка лафройг и аз зачаках да продължи.
— Но трябва да призная, че по същество работата ми е да спя с врага. Буквално. А това е трудно за преглъщане. Хората се питат как се чувствам, дали това не ме… заразява или нещо подобно.
— А как се чувстваш? — не успях да се сдържа да не попитам.
Дилайла извърна очи.
— Не ми се говори за това.
Кимнах и двамата помълчахме. После продължих:
— Поемаш много рискове с тази операция. Навярно повече от обикновено. След моята намеса, а и след появата на оня тип в хотела, положението е твърде опасно за теб и би било разумно да се измъкнеш. Ти не го правиш обаче.