Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Тя бръкна в чантичката и извади мобифона си, за да ми покаже, че е изключен и не е свързан с някого, който може да ни подслушва. После разтвори самата чантичка, за да видя, че вътре няма нищо, което да създаде проблеми. Кимнах в знак, че това ми стига.
Дилайла повдигна ръце встрани и ме погледна. По лицето й плъзна лукава, гибелна усмивка — дразнеща, но и закачлива, подканваща онзи, към когото е отправена, да се включи във веселбата.
— Няма ли да ме претърсиш?
Не мислех, че е нужно. Пък и определено нямаше да е разумно. Ако докоснех тялото й, предишната ми реакция, докато я гледах надвесена над нощното шкафче в хотелската ми стая в Макао, щеше да изглежда срамежлива и стеснителна. Тя го знаеше и демонстрираше силата си.
— Защо да го правя? — сърцето ми се разтуптя дори само при мисълта да го сторя. — Имаме си доверие един на друг, нали?
Дилайла отпусна ръце и усмивката й се задържа за миг, вероятно като признание, че съм се справил с предложението й не по-зле от всеки друг при подобни обстоятелства.
— Да си събуя ли обувките?
— Защо? — попитах, като се сетих за онзи идиот с бомба в обувката, който се беше опитал да свали самолет, излетял от Париж.
Тя сви рамене.
— Това не е ли обичай в Япония?
Хитро. Начин да потвърди биографичен детайл, да увеличи или намали вероятността човекът, за когото нейните хора бяха чели във „Форбс“, наистина да съм аз. Щеше да й се наложи повече да го измъчи.
— Мисля, че го правят вкъщи, не толкова в хотелите — отвърнах. — Както предпочиташ.
Дилайла се наведе напред, повдигна десния си крак назад и се пресегна към ремъка зад глезена й. Нямаше нужда да се обляга на стената или на нещо друго, за да го направи. Имаше отлично равновесие. Вече се бях убедил в това в апартамента на Белгази, когато за малко не ме беше повалила с лакът.
Тя повтори същата процедура с другата обувка. На слабата светлина до вратата зърнах бяла кожа и изваяни бедра, когато предницата на роклята й за миг се повдигна нагоре. Гледката не бе случайна, знаех го, ала безспорно си я биваше.
И аз се събух и я последвах в стаята. Бях оставил осветлението на минимална мощност, за да не разваля с отражението във френския прозорец изгледа към пристанището и светлините на Хонконг. Забелязах, че Дилайла внимателно оглежда всичко наоколо, преди да се полюбува на панорамата.
Не се сдържах и се усмихнах. Обикновеният човек веднага щеше да е привлечен от такава невероятна гледка. Тя хвърли поглед към масичката.
— „Лафройг“, а?
— Трийсетгодишен — кимнах. — Познат ли ти е?
Дилайла също кимна в отговор.
— Любимият ми. Харесвам го повече от четирийсетгодишния. Този дъх на череша — божествен е.
Не е зле, помислих си. Зачудих се още какво знае. Явно я биваше в езиците, тоалетите, шпионската техника. А сега се оказа и познавач на уиски. Вероятно и на храна? Вино? Поезия? Тантрически сексуални похвати? Опитах се да не се задълбочавам в последното.
— Да ти налея ли?
— С удоволствие. Само с една капка вода.
Налях и на двамата здравословно количество уиски в кристалните чаши и прибавих капка вода в нейната, както искаше. Подадох й чашата, вдигнах моята и казах: „L’Chaim“, усмихвайки се и гледайки я в очите.
Тя се втренчи в мен.
— Моля?
Невинно се усмихнах.
— „За живота“, нали? Не е ли такъв обичаят в Израел?
За миг ми се стори, че изглежда сърдита, после се усмихна.
— Канпай — отвърна и двамата се засмяхме.
Отговорът й бе на място, но паузата и последвалата мигновена реакция я издадоха.
Седнахме на масичката. Дилайла се настани на дивана с гръб към стената и вляво от прозореца. Аз се отпуснах на фотьойла до нея. Гърбът ми бе обърнат към стената до прозореца, така че не виждах гледката. Засега предпочитах да гледам нея.
Известно време мълчаливо отпивахме от уискито. Тя имаше право — отлежал в черешови бъчви, трийсетгодишният лафройг смесва дъха на океана и сладостта на череша като никое друго уиски и предлага несравним аромат и вкус.