Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Очите й се поприсвиха и разбрах, че наистина съм имал право. Бях се състезавал с такива типове в джудото. Те са си изработили един коронен номер, метод, който винаги им дава предимство, обаче ако човек го преодолееше, те губеха дух и не успяваха да се вземат в ръце.
— Как е? — подех. Вече чувствах, че аз контролирам положението. — Способна ли си изобщо да разговаряш с мъж, без да се опиташ да го съблазниш? Какво ще правиш след няколко години, когато привлекателността ти повехне? Защото в теб няма нищо друго. Може да е имало, много отдавна, обаче си го изгубила.
Очите й станаха тънки цепки, а ушите й сякаш се прилепиха към черепа в странно животински гняв. Добре, помислих си. Тъкмо това ми трябваше.
— Ще седнеш ли? — посочих дивана. — Няма да те чукам. Няма да те убия. Отне ми цял следобед да се отърва от онзи тип от асансьора и тази вечер нямам намерение да започвам отначало.
Странна усмивка изкриви устните й и ме накара да се зачудя дали току-що не си е представила как ме убива. Тя наклони глава, сякаш казваше: „Добре, признавам се за победена.“
Сетне се върна на дивана и допи уискито си. Вдигнах бутилката дай долея. Когато ми подаде чашата си, забелязах, че ръцете и на двама ни треперят. Без съмнение и тя го видя.
— Хайде да се съгласим на равен мач — предложих.
Дилайла се усмихна и отпи от уискито.
— Много си великодушен — отвърна.
— Честен съм.
Тя пак се усмихна, този път малко по-весело.
— Бива си те, знаеш ли. Изключителен си.
— Е, и ти не падаш по-долу.
Тя отново отпи глътка лафройг.
— Сигурно би се получило нещо интересно, ако се бяхме запознали при други обстоятелства.
— Искаш да е по-интересно, отколкото е сега ли? — попитах.
И двамата се засмяхме и напрежението са разсея.
После помълчахме за момент, може би за да съберем мислите си, да се подготвим за следващия ход. Реших известно време да не насилвам нещата, казах си, че ще е по-разумно да я накарам да се почувства спокойна след размяната на суровите реплики. Всъщност просто исках да разговаряме нормално, нямах желание да се дуелирам с нея, нито намерение да се бия. За миг се зачудих каква е причината за това ми решение.
— Знаеш ли, за малко да ме повалиш в апартамента на Белгази — казах.
Дилайла сви рамене.
— Предимството от изненадата беше на моя страна. Едва ли си очаквал съпротива от една гола жена.
— Може и да не съм. Все пак ти използва каквото имаше на свое разположение, и го използва добре. Кой те е обучил?
Въпросът бе прям и знаех, че няма да го приеме като опит да изкопча някаква информация. Тя дълго ме гледа, после отвърна:
— Това е крав мага.
Крав мага е система за самоотбрана, разработена от израелските въоръжени сили. В последно време се преподава в целия свят, затова практикуването й не означава непременно, че човек е израелец. Ала Дилайла вече знаеше моите предположения за националността й и за службите, от които е част. В този смисъл нейното признание означаваше и мълчаливо потвърждение.
Зачудих се как най-добре да се възползвам от тази нарочно открехната врата.
— Крав мага ми харесва — отбелязах. — Практична е.
— Всичко зависи от това как се преподава — каза тя. — И как тренираш. Повечето бойни изкуства се преподават като религии. Основават се на вяра, а не на факти.
Усмихнах се.
— Хората трябва да вярват в нещо, дори сами да са си го измислили.
Дилайла кимна.
— Даже да не е вярно. Но ние сме лишени от този лукс. Нуждаем се от нещо, което върши работа.
Ние. Готвеше се да ми каже нещо. Не биваше да я притискам, а да я оставя да го направи както иска.
— Как са те подготвили? — попитах.
— Знаеш как. Тренировки с най-различни сценарии. И боят е съвсем истински. Носът ми е чупен по време на тренировка, виждаш ли? Подложих се на операция, но ако се вгледаш, ще забележиш белезите.
Взрях се внимателно и различих тънка като косъм линия в основата на носа, следи от лошо счупване, прикрити от добър пластичен хирург. Нямаше да го видя, ако не знаех къде да търся.
— Явно са те държали доста строго.
— Така е. Моята подготовка отне повече време, защото операциите ми са специални. Дълго време съм сама, обикновено нямам достъп до оръжие, поне не до традиционните.
Отново замълчахме. Тя отпи глътка лафройг и попита:
— А ти?
— Главно джудо — отвърнах. — В „Кодокан“ — щом беше тренирала крав мага, със сигурност знаеше за какво говоря.
Дилайла ме погледна.
— Извиването на врат не е ли забранено в джудото?
— Забранено е — потвърдих, виждайки, че съм бил прав за познанията й. — Научил съм го от другаде. От книги и видеокасети. Упражнявах тези техники с неколцина партньори, които споделяха моите интереси.