Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
— Какво друго? Като те гледах как се движиш, не си тренирал джудо като спорт. Дори и с извънредните книги и касети.
— Имаш право. Не е излишно да прекараш някое и друго десетилетие в бойна обстановка. Това развива определени рефлекси.
Пак мълчание.
— Значи си същият, за когото те мисля — заяви накрая тя.
Свих рамене.
— Струва ми се, че вече донякъде го знаеш.
— Е, и ти донякъде знаеш истината за мен.
Ето, потвърждаваше.
— Значи си израелка — рекох. — От Мосад.
Дилайла се извърна и леко вирна глава, като че ли обмисляше думите ми. После отсече:
— Какво значение има коя съм и откъде съм? От твоя гледна точка, никакво.
Нямаше да признае, бях сбъркал. Или вече го бе намекнала по завоалирания си начин, а аз го бях пропуснал. Не бях сигурен.
Тя отпи глътка и продължи:
— Но от моя гледна точка твоята служебна принадлежност е от огромно значение. Сведенията, които успяхме да съберем за теб, предполагат, че работиш за Либерал-демократичната партия в Япония. Само че не виждам какъв интерес може да има ЛДП към Белгази. Затова допускам, че поне в този случай ти плащат американците. И това ме безпокои.
— Защо?
Дилайла разпери ръце с длани нагоре, сякаш казваше: „Не е ли очевидно?“
— Те са силни и интересите им са противоречиви, затова не са дискретни. Трябва да внимаваш с тях. Никога не си абсолютно сигурен с кого си имаш работа.
— Какво искаш да кажеш?
Тя постави ръце на хълбоците си, облегна се назад и отпусна рамене. Този жест гласеше: „На глупак ли се прави, или наистина е такъв?“ След миг заговори, затова реших, че се е спряла на второто предположение. Това не би трябвало да ме смущава, дори тъкмо напротив, ала ме накара да се почувствам неловко. Успокоих гордостта си, като си напомних, че общо взето е добре да те подценяват.
— Обясниха ли ти защо искат да премахнат Белгази? — попита Дилайла.
— Да.
— Повярва ли им?
Свих рамене.
— Почти не ги слушах.
Тя се засмя.
— Сигурно са ти разказали за неговата мрежа за оръжейни доставки, за връзките му с терористични и фундаменталистки групировки и прочее глупости.
— Какво, да не би да си измислят? — попитах.
Блондинката поклати глава.
— Не. Всичко е вярно. И съм сигурна, че някои сили в американското правителство са загрижени, дори може би се опитват да направят нещо по въпроса. Някои сили.
— Тоест?
Дилайла се усмихна.
— Знаеш ли, още не си ми казал името си.
Погледнах я.
— Наричай ме Джон.
— Добре тогава, Джон — изрече името ми, сякаш опитваше как звучи.
— Говореше за „някои сили“.
Дилайла сви рамене.
— Да кажем просто, че Америка е доста голяма страна. И има много противоречиви интереси. Може би не всички смятат Белгази за толкова неприятен тип.
— Тоест? — повторих.
— Замислял ли си се защо искат да изпълниш точно тази задача така, че смъртта да изглежда естествена?
— Имам най-обща представа.
— Ами тогава, помисли за следното — тя се наведе напред и вдигна ръце с леко разперени пръсти и длани, като че ли обрамчваше фотография. — Каквато и сила да те е наела, нищо не води до нея. Целта е да могат да отрекат, че са замесени. Пред кого? И замислял ли си се в какво положение те поставя това?
Подчертаното жестикулиране беше нещо ново. Виждах различна част от личността й, част, която навярно обикновено криеше. Интересно.
Замислих се за миг.
— В същото положение, в каквото се намирам винаги, предполагам.
— В някакъв смисъл, може би — махна с ръка тя, сякаш отхвърляйки думите ми. — Но, от друга страна, положението сигурно е по-лошо. Според теб кой е пратил мъжа в асансьора?
Пак се замислих. Почти бях сигурен, че го е пратила тя. Обаче отговорих:
— Не знам.
Махането с ръце престана и Дилайла промуши въздуха с показалец.
— Точно така. В момента срещу теб може да има всякакъв брой играчи. Всеки, който печели от сделките на Белгази.
Или който иска Белгази да остане жив, докато си осигури достъп до компютъра му, помислих си. Зачудих се дали ми казва всичко това, за да ме отстрани от играта. Или може би се опитваше да подчертае безнадеждността на моето положение, за да ме накара да се откажа. Може би.
— Винаги съм знаел, че да си в този бранш, е лош начин да спечелиш конкурс за популярност — отвърнах.
Тя се засмя. Вдигнах бутилката и напълних първо нейната, после и своята чаша.
Смехът й ми харесваше, странна смесица от несъвместимости: дрезгав, но и сладък, женствен с изключителната си изтънченост, ала и някак момичешки с приятния си тембър, подправен с иронични нотки, които по-скоро се дължаха на усещането за абсурдност, отколкото на сарказъм или жестокост. Усмихнах се — чувствах се добре и разбирах, че главата ми малко се е замаяла от уискито.