Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Няма такова нещо — отвърна Беки, без да обръща внимание на неодобрителния поглед на госпожа Моркамб.
— Приемът снощи имаше феноменален успех. Сама ли организира всичко? Много си талантлива.
— Помогна ми моята приятелка Шарън.
— Значи всички трябва да сме благодарни и на Шарън. Коя е тя?
— Местно момиче. Баща й е месар. — Беки внимателно следеше израза на Рупърт, но той не трепна като леля Виктория. — Малко ми е трудно да си намеря приятели и тя ми помогна за партито. Напоследък често излизам с приятелите й… — Остави изречението недовършено.
— О, ясно. — Рупърт й отправи онази своя ленива и секси усмивка. — Предполагам, че братовчедка ми Вики ги смята за ужасни нехранимайковци.
Беки кимна.
— Аз не смятам така, но мисля, че е важно да се общува с много хора. С различни типове хора — продължи Рупърт. — Мога да те представя на познатите си, ако ми позволиш. Естествено мотивите ми са чисто егоистични. Искам да обера лаврите, когато водя най-красивата жена в Англия на всяко парти.
Беки се изчерви до корена на косата си.
— Престани да ме ласкаеш.
Рупърт я погледна в очите и отвърна:
— Не е ласкателство, защото е истина.
Пиенето на чай се проточи толкова дълго, че Беки го покани да остане за вечеря, но Рупърт поклати глава със съжаление.
— Трябва да се връщам в Лондон. По работа, за жалост. Но виж, в петък съм на парти у Алис Помфри. Защо не дойдеш и ти? Или още по-добре, защо да не те взема оттук? Ще се забавляваме по пътя и можеш да останеш да спиш при мен.
— Малко е рано за това — каза Беки, като й се щеше да спре да се изчервява.
— Имам стая за гости. Ще си в пълна безопасност. Поне за известно време.
Тя се поколеба.
— Обещавам да не те притеснявам. Не искам да те изплаша.
— Е, ще е приятно да се запозная с нови хора. — Беки си представи как телефонът започва да звъни, как играе тенис, посреща гости в къщата и изобщо се забавлява, както по-рано в Щатите.
— Разбира се. Вземи си куфар с дрехи, остани една нощ. Можем да идем на някое дневно представление на другия ден. Да се поразходим из зоопарка.
— Много бих искала.
Рупърт се изправи и й целуна ръка.
— Значи се разбрахме, красавице. Ще дойда към шест часа в четвъртък, за да те взема.
— Чудесно! О, не, не става. — Лицето й помръкна. — Трябва да вечерям с леля Виктория и чичо Хенри същата вечер. Това е обичайният им ден.
— Тогава просто добави и мен към поканените.
— Те могат да бъдат доста страшни — призна Беки, макар че не искаше да го стресне.
Рупърт се засмя:
— Мога да се оправя с Вики.
— Тя предпочита да я наричат Виктория — вметна Беки.
— Знам. — Намигна й. — Затова й казвам Вики.
Още щом той си тръгна, Беки се втурна към телефона, развълнувана до краен предел.
— Не е хубаво да говорите така за тях, госпожице! — строго каза госпожа Моркамб.
Беки я прегърна.
— О, знам, госпожо Моркамб, скъпа госпожо Моркамб. Но той е толкова прекрасен!
— Никой мъж не е идеален, госпожице — изсумтя под нос икономката, но не успя да запази строгия си вид. Усмихна се на Беки, докато тя звънеше на Шарън. Младата лейди може и да изглеждаше царствено, но всъщност си беше дете. Но и този Рупърт наистина бе красив. Макар че не бива да показваш на един мъж, че си го забелязала.
— Е, каква е окончателната присъда? — попита Шарън. — Да не би да става дума за Монтеки и Капулети?
— В общи линии. Но без родители, които да се месят. Няма да повярваш обаче кой се появи.
— Продължавай.
— Побърканото му бивше гадже, което твърдеше, че щели да се женят.
— Не може да бъде! — щастливо възкликна Шарън. — Каква фантастична история! Веднага идвам при теб.
— Останал ми е малко чай.
— Забрави за чая — категорично отвърна Шарън, — ще донеса бира.
Удържа на думата си. Появи се с шест бири и цигари, но Беки я накара да пуши навън.
— Тук направо замръзвам. Ти си пуританка. Глупави янки, всички пушат.
— Не искам къщата ми да смърди.
— Снобка. Не можеш да го избегнеш, горкичката, в гените ти е, предполагам. И какво за Рупърт? Готино парче.
— Моля? — не разбра Беки.
— Няма нужда да се молиш — самодоволно се ухили приятелката й. — За нула време ще те научим да говориш английски. Готино парче. Мъжкар. Сладък тип. Малко хърбав, но все пак сладур, ако си падаш по този тип мъже.
— Страхотен е. Обожавам акцента му.
— Само бог знае защо. Наричаме го „глътнал бастун“. Но щом това да говори като принц Чарлс ти харесва… а и не е съвсем за изхвърляне, признавам.
— Не сме чак толкова близки родственици.